— Не — промърмори той, остана неподвижен в продължение на няколко безкрайно дълги секунди, после отново повтори: — Не…
Тя с мъка преглътна. Дали казваше истината? Обикновено признанията на хора в подобно състояние се приемат за истина… Но това важи за съда, а не за нея…
— Умирам… — прошепна с усилие той. — Не искам… Не искам повече лъжи… Аз взех парите… Бях отчаян… — По бузите му се затъркаляха сълзи.
Ребека застина. Сърцето й лудо блъскаше, изпита огромно чувство на облекчение.
— Затова… куфарчето… Открих спестовна книжка… помислих… Райън… — Гласът му заглъхна.
— Ти ли си Ърл Андърс? — изведнъж разбра всичко тя.
Той бавно кимна.
— Това ли беше причината за спора ти с Райън на борда на яхтата в онази нощ?
Ново кимване.
Значи Джон е имал напълно основателен мотив да убие Райън! Но тя веднага съобрази, че смъртта на мъжа й вероятно е била шанс за него, тъй като му е приписал кражбата.
— Но не го уби, така ли?
— Не — прошепна той. — Съжалявам… за парите…
Тя си помисли, че би било жестоко да не му прости в такъв момент.
— Няма нищо, не се безпокой… — Очите й се насълзиха. Лекичко потупа ръката му, опитвайки се да му даде прошката, от която се нуждаеше, да му влее малко сили преди тежката операция.
Завесата се дръпна, върху лицето на сестрата се изписа изненада и гняв.
— Мисля, че ви казах да си вървите!
— Той искаше да сподели нещо… — Преглътна сълзите си Ребека. — Просто останах да подържа ръката му…
— Добре, а сега вън! — отсече жената. — Трябва да го подготвя за операцията!
Ребека се наведе над Джон и прошепна:
— Ще чакам наблизо.
Не беше сигурна дали я чува, очите му отново бяха затворени.
Двадесетина минути след като му се обади, Брандън Тейлър влезе в болницата, а тя остана смаяна от външния му вид. До този момент го беше виждала неизменно в безупречно облекло, стегнат и гладко избръснат, но сега явно се бе облякъл съвсем набързо. Дори косата му не беше сресана и стърчеше на всички страни.
— Току-що го вкараха в операционната — съобщи му тя. — Лекарят обеща да ни държи в течение.
Брандън започна да я разпитва за състоянието на Джон, лицето му беше мрачно и напрегнато.
— Късмет, че си го открила — рече с въздишка той. После очите му изведнъж се превърнаха в две тесни цепки. — Но какво всъщност си правила там?
Ребека повтори версията, която вече бе предложила на полицията, но не беше сигурна дали той й повярва. Когато свърши, Брандън помълча известно време.
— Джон ли каза на полицаите, че е бил обран, или те сами стигнаха до това заключение? — попита най-сетне.
— Предполагам, че той им го е казал — отвърна тя, после предпазливо подхвърли: — Вероятно защото не е искал да разберат истината.
— За какво намекваш? — присви очи Брандън.
Тя въздъхна и добави:
— Успях да поговоря с Джон, преди да го вкарат в операционната…
Лицето на възрастния мъж пребледня, в очите му се появи безпокойство.
— Какво ти каза?
— Каза, че вероятно са го пребили заради дългове…
Той стисна устни. Очевидно комарджийските истории на Джон не бяха новост за него.
— Какво друго?
— Каза, че те е помолил за помощ, но ти си отказал.
Гримасата му ясно показа, че съжалява за нещо, което е сторил или което не е сторил.
— Аз… — Той се поколеба за момент, после добави: — Нямах представа, че нещата ще стигнат чак дотам. — Избягваше да я погледне в очите.
— Джон спомена, че веднъж вече си му помогнал — подхвърли Ребека, без да отмества поглед от лицето му. — Помолил си Максуел Холмс да оправи нещата.
Този път Брандън не успя да прикрие изненадата си.
— Наистина ли ти каза това?
Тя кимна.
— Имаше ли и други хора около него?
— Не, бяхме само двамата — отвърна младата жена, после забеляза облекчението му и разбра, че е допуснала грешка. Прокле глупостта си, изправи рамене и добави: — Джон ми обясни как ти и Холмс сте сключили сделка, а после Холмс оправил нещата с кредиторите. — Замълча в очакване на някакъв отговор, после тихо подхвърли: — Бих искала да чуя повече за това.
— Какво друго ти каза племенникът ми? — попита той, без да обръща внимание на забележката й.
— Каза, че не си пожелал да го запознаеш с подробностите по сделката!
— Това не е вярно — поклати глава Брандън, успял да възстанови самообладанието си. — Просто му платих дълговете със съответната лихва и той прекрасно го знаеше!