— Със „съответната лихва“, значи — повтори Ребека. — Какво означава, това? Пари, или нещо друго?
— Пари, разбира се, какво друго? — бързо отвърна той, после присви очи: — Това ли беше всичко, което ти каза Джон?
— Не.
Не бързаше да му отговори, беше й приятно да усеща властта си над този човек, да го кара да тъне в догадки, да се измъчва. Стана и пристъпи към прозореца, който гледаше в стената на съседната сграда.
— Джон беше безкрайно уплашен и вероятно по тази причина искаше да направи пълни признания — подхвърли най-сетне. — Сигурно се досещаш за какво става въпрос: за признанията, които правят обречените…
Горд и независим човек, Брандън не обичаше да го притискат по подобен начин.
— Какво се опитваш да ми кажеш? — изръмжа със заплашителен тон.
— Нищо особено — отвърна с нотка на тържество тя. — Само простичкия факт, че липсващите средства на фирмата са били откраднати именно от твоя племенник! Кредиторите са го притискали, той се е страхувал да се обърне към теб. Затова отмъкнал парите и хвърлил вината върху Райън. — Замълча да си поеме дъх, а и да усети ефекта от думите си. — Още в момента, в който чух тези обвинения, аз ти казах, че Райън няма нищо общо с това, помниш ли? А ти също би трябвало да го знаеш не по-зле от мен. Поне така си мислех тогава, защото явно съм имала погрешна представа за тебе.
Той мълчеше и я гледаше. Очевидно не беше в състояние да произнесе дори дума.
Ребека пристъпи към него.
— Стигнах до заключението, че ти си знаел, или поне си подозирал, че кражбата е дело на твоя племенник! Но по неизвестни за мен причини, вероятно свързани с проклетата ти предизборна кампания, си решил да оставиш нещата така, защото Райън не е тук и не може да се защити!
Мъжът пред нея отпусна рамене и сякаш изведнъж се смали.
— Не ме обвинявай за всичко, Ребека — глухо промърмори той. — Катрин беше тази, която разследва кражбата. А аз приех нейните заключения за верни, просто защото тя няма никакви причини да ме излъже.
— Може би е така, но аз съм убедена, че нито Катрин, нито ти сте си направили труда да проверите истинското състояние на нещата! Джон е фалшифицирал няколко документа, а вие сте ги приели за чиста монета! — Изпита гордост, че твърдо бе отстоявала невинността на Райън, при това в момент, в който всички бяха сигурни във вината му.
Той само кимна, очите му потъмняха.
Младата жена скръсти ръце и побърза да затвърди победата си.
— Очаквам фирмата да пусне официално опровержение в медиите! А на мен да поднесе извинения!
Брандън понечи да каже нещо, но в този момент вратата се отвори и в чакалнята се появи жена със зелена престилка.
— Аз съм доктор Бейли — обяви тя. — Вие ли сте роднините на Джон Евънс?
— Аз съм вуйчо му — изправи се възрастният мъж.
— Страхувам се, че не успяхме да спрем вътрешните кръвоизливи — рече жената, а очите й се местеха от Брандън на Ребека и обратно. — Беше изгубил много кръв още преди да го докарат… — Замълча за момент, сякаш да им даде възможност да се подготвят за лошата новина, после добави: — За съжаление преди няколко минути господин Евънс почина на операционната маса.
Брандън се олюля, направи крачка назад и пипнешком намери стола зад себе си.
— Почина ли? — прошепна. — Племенникът ми е мъртъв?
— За съжаление е така — съчувствено кимна лекарката. — Направихме всичко, което беше по силите ни, но раните му бяха твърде тежки…
Ребека остана до прозореца, без да се помръдне. Последните думи на Джон продължаваха да звучат в главата й.
Брандън очевидно не беше в състояние да приеме лошата новина и продължаваше да поклаща глава.
— Не разбирам… Само са го пребили, не са стреляли в него… Как е възможно да умре от това?
Лекарката се зае да му разяснява колко тежки вътрешни увреждания могат да се получат след един побой. Това позволи на Ребека — също замаяна от бързия и трагичен ход на събитията — да дойде на себе си.
Брандън постепенно се овладя и започна да се вслушва в думите на доктор Бейли. Зададе й няколко допълнителни въпроса, после й стисна ръката.
Отново останаха сами. Той започна да крачи напред-назад, а Ребека седна на мястото си и зачака. Даваше си сметка, че му трябва малко време да събере мислите си и да започне да разсъждава. Изведнъж усети умората от този дълъг и труден ден, беше доволна да си почине.