Не след дълго Брандън се изправи срещу нея, пъхна ръце в джобовете си и я погледна.
— Ребека — изрече колебливо. — Мисля, че в интерес на всички е да се придържаме към първоначалната версия — Джон е станал жертва на грабеж.
Тя потръпна от гняв, гласът й прозвуча рязко, почти пискливо:
— Племенникът ти още не е изстинал, а ти вече мислиш как да манипулираш медиите! Нима не може да те трогне нищо друго, освен проклетите избори?!
— Всички сме безсилни пред смъртта, Ребека — уморено отвърна той. — Но аз продължавам да мисля, че мога да направя доста добри неща като сенатор от Калифорния и не виждам нищо лошо в това. — Брадичката му упорито се вирна. — Ако се замислиш, ще видиш, че съм прав.
Смаяна от самочувствието му, Ребека гневно тръсна глава.
— Мисли каквото искаш! А що се отнася до мен, аз ще направя всичко възможно пресата да разпространи новината, която научих от племенника ти!
— Не бива да правиш това, Ребека — тъжно поклати глава той. — Първо, защото нямаш доказателства. Второ, единственото, което ще постигнеш, е съжалението на хората. Бедната женица, която не е в състояние да се справи… Знаеш какво се говори в подобни случаи.
— Какво искаш да кажеш? — погледна го с недоумение младата жена. — Джон си призна, че е откраднал тези пари!
— Точно затова те попитах преди малко дали е имало и други хора край вас — усмихна се Брандън. — Дали някой го е чул.
— Аз го чух! — кресна тя.
— Но кой според теб ще повярва на съпругата на човек, който се е самоубил именно защото е бил обвинен в кражба? — хладно я изгледа той.
— Всички — отвърна тя. — Особено след като ти поръчаш пълна ревизия!
— Кога съм казал, че възнамерявам да правя ревизия?
Ребека се разтрепери от гняв. Искаше й се да го хване за раменете, да го разтърси здравата, да му крещи.
— Какво означава това? — Все пак успя да се овладее тя. — Значи племенникът ти признава за кражбата, но ти си мълчиш, защото ти е по-изгодно хората да мислят, че моят съпруг е крадецът… Така ли?
— Страхувам се, че нямам друг избор — твърдо отвърна възрастният мъж.
Пред очите й се спусна червена пелена. Представи си как се явява пред властите и медиите с твърдението, че Джон си е признал за кражбата, а Брандън спокойно заявява, че това е недостоен опит да оневини съпруга си, възползвайки се от трагичните събития.
Понечи да му изкрещи, че разполага с банкова книжка, но после изведнъж си даде сметка, че Джон е мъртъв. Как ще докаже връзката му със сметката, как ще докаже, че именно той е Ърл Андърс? По-добре да не си разкрива козовете, преди да разполага с някакви доказателства.
— Няма да ти се размине, Брандън! — предизвикателно вирна брадичка тя.
— Е, в такъв случай просто трябва да видим на кого ще повярват… — отвърна с нещо като усмивка той. — Но сериозно те предупреждавам да внимаваш! — Изгледа я заплашително. — Най-добре е да забравиш, че изобщо си чувала името Максуел Холмс!
22
Изправена под широката корона на стар клен, Ребека гледаше как децата на детектив Соловски изскачат от колата и помагат на майка си да внесе торбите с покупки в малката къщичка с напукана мазилка, намираща се в Кълвър Сити — един много приятен и зелен квартал в центъра на Лос Анджелис.
Беше ги проследила дотук. Никак не й се искаше да отнема от времето, което Соловски бе определила за децата си, но просто нямаше друг изход. Да разговаря с нея в службата беше изключено, тъй като Уолтърс непрекъснато беше там и я посрещаше като престъпник.
Соловски беше последната й надежда. Надяваше се, че все някак ще я убеди да й помогне. Но преди да я моли за нещо, ще трябва да й обясни защо бе пропуснала да й съобщи информацията за липсващите пари. Отправи една безмълвна молитва към Бога, прекоси алеята и натисна звънеца на входната врата.
Едно момченце надникна иззад завесата и извика майка си. Миг по-късно жената отвори вратата.
— Госпожо Морланд? — попита с потъмняло лице тя. — Какво търсите тук?
— Трябва да поговоря с вас — умолително я погледна Ребека. — Много е важно! Може ли да вляза? Или предпочитате да излезете за пет минути навън?
Соловски се поколеба, после откачи веригата на вратата и махна по посока на дневната:
— По-добре влезте вие… Ще изпратя децата да си пишат домашните в кухнята и веднага идвам.