Ребека влезе в неголямото помещение и се огледа. Върху дивана беше постлано тънко одеяло, край нестабилната масичка за кафе имаше два доста препатили стола, насреща им бе поставен голям телевизор. На стената имаше малко разпятие, около него бяха окачени множество фотографии в рамки. На повечето от тях се виждаше едър и хубав мъж, заедно със Соловски или с някое от децата. Явно този човек беше покойният й мъж. Снимките му бяха навсякъде, очевидно тази жена искаше да внуши на децата си, че баща им продължава да бъде край тях. „И аз вероятно щях да постъпя така — рече си тя. — Но за съжаление не успях да задържа детето на Райън…“ Обзе я дълбока тъга. Това беше нещо, което никога вече няма да се върне…
— Децата са ангажирани за известно време — появи се на вратата Соловски. — Дайте да го използваме…
— Извинявам се, че ви безпокоя у дома, но в участъка просто няма как да си поговорим — детектив Уолтърс се държи прекалено враждебно с мен.
— Той действително беше по-твърд, но май ще излезе прав — хладно я изгледа детективката. — Поне що се отнася до преценката на човешките характери.
— Зная, че сте ми ядосана, и не ви се сърдя — въздъхна Ребека. — Нека поне ви обясня как стоят нещата… — Нервно облиза устни и започна: — Когато партньорите ми съобщиха за липсващите пари, те настояха да им върна каквото е останало, а за другите щяха да ми предложат разплащателна схема. Освен това обещаха да не казват на никого… — Замълча за момент, овладя се и тихо продължи: — Трябва да ми повярвате! Бях абсолютно сигурна, че съпругът ми не може да бъде крадец, но нямах представа как да го докажа. Освен това току-що бях разбрала, че съм бременна. Не исках детето ни да расте в срам, че баща му е бил крадец! — Умолително я погледна. — Вие как бихте постъпили на мое място?
Жената детектив скръсти ръце. Избягваше да гледа към Ребека.
— Трябваше да ми кажете, щях да ви разбера… — промърмори.
— Сигурно. Но щяхте да споделите и с Уолтърс, което означава, че тайната вече нямаше да е тайна. Както и да е… Помните ли, когато дойдох в участъка и ви съобщих за Джон Евънс онова, което успях да науча от бившата му жена?
— Да — кимна Соловски.
— След тази информация вече бях убедена, че Джон има нещо общо с липсващите пари, и реших да го следя… — Този път Ребека разказа цялата история, без да пропуска нищо, включително и за разговора си с Брандън Тейлър в болницата.
— Вижте какво — промърмори Соловски, след като внимателно я изслуша. — Веднъж вече си рискувах службата заради вас… Но аз съм вдовица с две малки деца и не мога да си позволявам подобни рискове… — Поколеба се за миг, после добави: — Дори и да ви вярвам, не бих могла да направя кой знае какво, за да ви помогна.
— Давам си сметка, че ви подведох — призна Ребека. — Но в онзи момент всички мислеха, че мъжът ми се е самоубил, и аз не знаех как да постъпя. Съжалявам, че не бях напълно откровена с вас и не искам да ви създавам неприятности. Но това разследване не се води както трябва и вие прекрасно го знаете. Твърде много неща се разминават, твърде много хора крият истината… — Замълча за момент, после добави: — Моля ви да проверите две неща. И двете няма да ви донесат неприятности. А после ще прецените сама.
— Какви неща? — стрелна я с неспокоен поглед Соловски.
— Джон призна, че именно той е действал под името Ърл Андърс, но аз нямам доказателства за това. — Ребека обясни как е ходила в банката, но оттам отказали да й дадат информация. — Ако вие вземете спестовната книжка и тази снимка и просто проверите дали някой от служителите си спомня за собственика на сметката… — Подаде й книжката и една снимка, на която бяха Райън и Джон.
— Откъде взехте това? — попита Соловски и посочи към книжката.
— Беше в куфарчето на мъжа ми — призна със свит стомах Ребека. — И до днес не съм сигурна чия е, но ми се струва, че има някаква връзка с кражбата. Ако в банката посочат мъжа ми като приносител, обещавам да не ви безпокоя повече. Така е честно, нали?
— Не знам — неохотно промърмори другата жена. — Какво е другото?
Обясни й как е открила и изгубила следите на Зои Олин, после помоли да я засекат с помощта на компютърните системи и другите средства за информация, които са на разположение на полицията. Смяташе, че Соловски би могла да я открие без особени усилия.
— Не съм приготвила вечерята — изправи се домакинята. — Освен това искам да погледна как се справят децата… Извинете ме за няколко минути…
Откъм кухнята се чуваше гласът на Соловски, която говореше нещо на децата си. Колко ли й е трудно, въздъхна Ребека. Цял ден на работа, после се връща у дома и започва отначало — готвене, чистене, пазаруване, проверка на домашни и прочие, и прочие… Без съпруг, който да поеме част от тези съвсем нелеки задължения.