— Бихте ли описали как осъществихте кражбата?
Зои описа подробно сложната система, с чиято помощ Джон бе прехвърлял служебни пари в банковата сметка, открита специално за целта.
— Имате ли представа защо е избрал да натопи именно Райън Морланд?
— Джон мразеше Морланд. — Избърса очите си тя. — Беше убеден, че той е влязъл под кожата на Брандън Тейлър и му отмъква всички перспективни клиенти. Това не беше обикновена кражба, това беше отмъщение.
— Сигурна ли сте, че Джон Евънс няма нищо общо със смъртта на Морланд?
— Абсолютно — кимна жената. — Той нямаше тайни от мен. Освен това не беше такъв човек…
Тази забележка Соловски остави без коментар и попита:
— А имате ли представа кой би желал смъртта на Морланд?
— Не. Джон никога не е споменавал за вероятността да бъде извършено убийство. Според мен той искрено вярваше, че Морланд се е самоубил или е станал жертва на нещастен случай… Разбира се, смъртта му му донесе огромно облекчение, тъй като вече спокойно можеше да припише кражбите на Морланд.
— Вие знаехте ли, че Джон играе хазарт?
— Понякога играеше карти — отвърна с усмивка Зои. — Но едва ли беше истински комарджия…
Соловски реши да не я разпитва повече. Нямаше смисъл да причинява допълнителна мъка на тази нещастна жена. Вече бе научила достатъчно.
Когато се появи в управлението на следващата сутрин, Уолтърс вече я чакаше. Лицето му бе мрачно.
— Ела да се повозим — предложи със заплашителен глас той.
— Какво се е случило? — трепна тя.
— Ще ти кажа навън — отвърна, без да я гледа партньорът й. — Хайде…
Излязоха и се насочиха към колата му. Седнаха и закопчаха коланите.
Той проговори едва след като колата напусна паркинга пред управлението и се смеси съживеното движение.
— Винаги съм те смятал за умна жена, Соловски — процеди той. — Бях дълбоко убеден, че от теб ще излезе прекрасен детектив, но вече не съм толкова сигурен…
— Какво искаш да кажеш? — попита с пресилено спокойствие тя.
— Добрият детектив знае как да изпълнява заповеди, но ти очевидно не си съвсем наясно по този въпрос…
— Защо мислиш така? — попита го, усещайки как пулсът й се ускорява.
— Защото ти заповядах да прекратиш всякаква работа по случая Морланд, който е приключен за нас. Но ти как реагираш на тази заповед? Продължаваш да се ровиш!
— Кой ти каза?
— Жената от банката, която те потърси в управлението.
Соловски въздъхна и започна да говори:
— Ребека Морланд се оказа права по отношение на липсващите средства от фирмата на мъжа й… В банката идентифицираха Джон Евънс като човека, открил специална сметка за източването на стотици хиляди долари от юридическата фирма. Разполагам с признанията на Зои Олин — счетоводителка във фирмата. Тя заявява, че е помагала за тази измама не на Райън Морланд, а на Джон Евънс. — Спря да си поеме дъх, после подхвърли: — Сам разбираш, че тези разкрития поставят под съмнение показанията на Джон Евънс.
Уолтърс отмести очи от пътя и мрачно я изгледа.
— Ти май все още не включваш, а?
— Какво да включвам? — Гласът й издайнически трепна.
— Тук не става въпрос какво е направил или не е направил Райън Морланд, а за определени заповеди, кратки и ясни. Пет пари не давам за разследването, разбираш ли? Имаме заповеди, които трябва да изпълним. Точка по въпроса. Бях сигурен, че си разбрала това, но…
Най-сетне призна, че някой друг има пръст в тази работа, въздъхна Соловски.
— Кой е издал тези заповеди? — внимателно го погледна тя.
— Не е твоя работа! — сряза я Уолтърс. — Достатъчно е да знаеш, че такива заповеди са спуснати и трябва да се изпълняват!
— Вероятно са спуснати от същия човек, който ни изпрати на яхтата в онази нощ, нали?
— Какво от това, дори да е така… Вече ти казах, че това няма никакво значение. Но какво правиш ти? Тръгваш да разпитваш хората, правиш се на голям детектив! Опитах се да те предпазя, от тук нататък можеш да се сърдиш само на себе си!
— Защо не ми кажеш за какво става въпрос? — попита Соловски, забравила предпазливостта. — Говориш така, сякаш съм извършила нещо толкова страшно, че ме чака уволнение! Това ли искаш да ми кажеш?