Той затвори слушалката, огледа сурово Андрей и заповяда:
— Сядай, пий си чая и слушай.
Съвещанието водеше зам.-началникът на МУР Валентин Борисович Погорелов. Самият Грязнов отсъстваше от Москва. Шефът за пръв път през последните две години напусна столицата не по служебни дела — замина за три дни на сватба. Стар приятел на Грязнов още докато служел в Пензенската милиция, женеше единствената си дъщеря. Невестата, която като дете обичала да рови с пухкавата си ръчичка из рижата коса на сегашния началник на МУР, го изиска на сватбата си.
„Отивам да се правя на сватбен генерал“ — шегуваше се Грязнов, преди да замине, и показваше на колегите си снимката на симпатично луничаво момиче. Правеше го с такава гордост, сякаш беше съпричастен не само към подготвящото се бракосъчетание, но и към самото появяване на бял свят на сегашната невеста.
— Володя, докладвай — кимна Погорелов към Фрязин.
— Днешната операция се провежда по следственото дело за наркобизнеса в Москва — започна Володя, като забележимо се вълнуваше. Независимо от натрупания за трите години работа опит той така и не можа да се отърве от своята стеснителност. — Според нашите оперативни данни в казино „Терек“ търгуват с наркотични вещества. По-точно с „китайски белтък“. Казиното принадлежи на жената на по-младия от братята Висницки. Както е известно, Висницки старши е началник на главно управление в Министерството на здравеопазването на Русия. По-младият Висницки е бизнесмен. Отдавна го подозираме в съпричастие към наркобизнеса, но досега не сме успели да го привлечем под отговорност. Те са известни и влиятелни хора. Затова провеждаме операцията заедно с данъчната полиция — Фрязин кимна към един слабоват майор. — Тази нощ бригадата на майор Грузанов ще проведе рейд за проверка на финансово-стопанската дейност на няколко казина. Сред тях и „Терек“. В състава на групата ще има наши оперативни служители. В случай че засечем търговия с наркотици в казиното, може да излезем пряко на доставчиците на „китайския белтък“. Ако не се открие такъв факт, ще бъдем под прикритието на данъчната полиция, за да не подплашим, така да се каже, дивеча.
— Ясно. Пьотър Иванович — обърна се Погорелов към майора, — първо, благодаря ви за съдействието. И, второ, искате ли да добавите нещо?
— Какво да добавям? Владимир Юриевич обрисува подробно всичко. Колкото до съдействието, ние наистина правим периодични проверки на хазартните заведения. Така че не ни обърквате плановете. Ще се радваме, ако можем да ви помогнем.
— Кой подсигурява безопасността на операцията?
— Нашите момчета от службата за физическа защита. Щом като „фирмата“ е наша, то и бойците трябва да са наши, нали?
— Разбира се — съгласи се Погорелов.
— Те са орли, всичките са подбрани — не можа да се сдържи да не се похвали Грузанов.
— Кой от нашите участва? — обърна се Погорелов към Фрязин.
Той изброи фамилиите на оперативните служители.
— Само те ли? — проницателно изгледа началникът подчинения си.
— И аз — смутолеви Володя.
— Кога започвате? — сериозно попита Валентин Борисович.
— Началото на операцията е в двадесет и четири нула, нула — стегнато докладва Володя.
— Добре, успех! — закри съвещанието Погорелов.
Фрязин влетя в кабинета си, тъй като още от коридора чуваше как телефонът му се скъсва да звъни.
— Володя — позна той гласа на оперативника от своето отделение, връстника и приятеля си Дима Чиртков. — Отскочи при мен, тук се яви един субект. Има интересно материалче за теб.
Те излязоха от метрото на станция „Кропоткинска“, свиха по едноименната улица и тръгнаха по сенчеста алейка. Андрей мяташе скрити погледи към спътника си. Ако можеше да каже на някого, едва ли щяха да му повярват, че този човек преди няколко дни уби и хвърли в реката жена. До него уверено крачеше мъж с безметежен поглед на законопослушен гражданин. На третата пейка отдясно, преметнал крак върху крак, пушеше изтупан младеж.
— Привет — поздрави той Митяй.
— Привет, Докторе — усмихна се Митяй, докато се настаняваше до него, и направи знак на Андрей също да седне.
Той приседна до шефа си.
— Донесе ли?
— Донесох — отвърна младежът и въпросително изгледа Андрей.
— Не се бой, това е кръвният ми брат — ухили се Митяй.