— Никога повече няма да вкуся армейска кльопачка — изпъшка доволен Брайън и се поглади по корема.
— Кажи го на готвача, зарадвай го — рече Шели. — Аз смятам да направя тъкмо това.
Лат Фроа прие похвалите им като нещо закономерно, само кимаше в съгласие.
— Вкусно беше, нали? Ако и другите го харесат, ще се опитам да го вкарам в редовното меню. Дори и само заради себе си.
Бен ги остави да се разходят и да разтоварят поне част от обяда си по пътя към лабораторията.
— Доволен съм, но съм изпълнен и с опасения — рече Брайън. — Да плуваш в неизследвани води. Дотук карах по старите си карти, по собствените си бележки, но те вече свършиха. Може би е малко нахално за един четиринайсетгодишен хлапак, като мен, да си мисли, че може да успее в нещо, в което другото мое, двайсет и четири годишно „аз“ не е е успяло.
— Не бъди толкова сигурен. Д-р Снеърсбрук смята, че си далеч по-умен, отколкото преди. Имплантите са ти придали някои забележителни способности. Освен това по време на работата, която си извършил заедно със Снеърсбрук по анализирането на собственото ти съзнание, навярно си открил повече за себе си, отколкото биха открили взвод психолози. Виждам, че си на път да успееш, Брайън. Да подариш на света нещо съвсем ново.
— Изкуствен интелект, наистина подобен на човешкия.
27.
22 юли 2024
Когато се събуди, Бен намери съобщение, записано от телефонния апарат. Беше гласът на Брайън:
Бен, сега е четири сутринта и най-сетне успяхме! Информацията, въведена в Робин, е почти достатъчна, а д-р Снеърсбрук завърши работата си по разшифрирането на още материал от мозъка ми. Беше ужасно, но успяхме да се справим. И така, сега теоретично Робин притежава копие от моето суперего, а аз пуснах компютъра да реасемблира всички програми на Робин и да се опита да интегрира старите неща с новите. Трябва да поспя малко. Ако имаш възможност, ела моля те следобед в лабораторията за демонстрация. Край, лека нощ.
— Направихме го — рече Брайън, когато се срещнаха в лабораторията. — Информацията, която заредихме у Робин, е почти достатъчна. Д-р Снеърсбрук доведе работата до успешен край, добави му нещо, което бихме могли да наречем шаблон, „маска“ — копие от моето суперего. Би могло да се каже и копие на това как действат най-висшите управленски функции на мозъка ми. Цялата памет, която не бе свързана с управлението, бе отстранена, докато не получихме модела на функциониращия интелект. Сетне възникна големият проблем да интегрираме тези програми с вече действащите програми на ИИ. Не беше лесно, но се справихме. Ала докато успеем, имахме и няколко зрелищни провала — за някои от тях вече знаеш.
— Като катастрофата в лабораторията миналата седмица.
— И във вторник. Но всичко това е вече минало. Свен е вече кротка писанка.
— Свен ли?
— Всъщност, това е Робин номер седем; последният, след като установихме, че Робин-6.9 не можеше да получи достъп до всичката памет, която ни бе нужна. Шели му е кръстницата. Тя твърди, че като изговарям „севън“, звучало по-скоро като „свен“. Издебна ме и му програмира шведски акцент. Така името Свен му прилегна.
— Искам да чуя как говори вашият шведски ИИ!
— Съжалявам, наложи се да му махнем акцента. Много шум, а малък ефект.
— Добре. Кога ще се срещна с вашия ИИ?
— Веднага. Но първо трябва да събудя Свен — Брайън посочи неподвижния телеробот.
— Да го събудиш ли? — попита Бен.
— Компютърът е включен постоянно, разбира се. Но тази нова схема за управление на паметта се оказа много сходна на човешкия сън. Подрежда спомените от деня, за да реши всички конфликти и да изтрие излишното. Няма смисъл да се хаби памет за неща, които човек вече знае. — Брайън повиши тон. — Свен, можеш да се събудиш.
Капаците на трите лещи се отвориха, краката се размърдаха и Свен се обърна към тях.
— Добър ден, Брайън и Шели. И на теб, непознати.
— Това е Бен.
— Приятно ми е да се запознаем, Бен. Това малкото ти име ли е или фамилното?
— Умалено. — Робин отново бе забравил за него — за трети път — след промяната в паметта му. — Пълното ми име е Алфред Джей Беникоф.
— Много ми е приятно мис или мистър Беникоф.
Бен вдигна въпросително вежди, а Брайън се разсмя.
— Свен още не е интегрирал всичките социални познания, необходими за да открие разликите в пола. Всъщност, до голяма степен той започва от нулата, с напълно нови приоритети. Главното сега е в целостта. Искам Свен да получи добре развитата интелигентност на едно растящо дете. И точно сега, досущ като дете, искам да го науча да пресича безопасно улиците. Ще излезем на разходка, искаш ли да дойдеш?