— Извинете, нали разбирате — задръстването, а и мъглата. Името ми е Джоузеф Ашли, но ми викат Джо. Вие ли сте собственикът, мистър Нисюми?
След формалностите по запознанството шофьорът на камионетката натовари голям кашон върху ръчната количка и я вкара в оранжерията. Самият Джо гордо отвори капака:
— Бъг-оф. Ето какво представлява това бижу. Механичният отговор на всичките ви биологични проблеми.
Машината доста приличаше на обемист пожарогасител. Представляваше тумбест червен контейнер, провесен между шест паякообразни крака. От горната му страна излизаха две многоставни метални ръце, всяка от които завършваше с грозд метални пръсти. Беникоф прикри изненадата и интереса си зад подозрителното изражение, присъщо на един счетоводител. Разклоняващите се пръсти, макар и доста по-големи, имаха далечна прилика с манипулаторите на ИИ.
— Само ще сваля скобите за транспортиране от тези ръце и ще сме готови. — Джо освободи уплътняващите блокчета пенопласт, извади червен контейнер с размерите на кутия за пури от кашона и го вдигна. — Захранващ блок. Може да се включи в какъвто и да е контакт. Бъг-оф е с напълно независимо захранване. Сега батерията му е заредена и той гори от нетърпение да се захване за работа. Може да работи денем и нощем, ако това е необходимо. А когато акумулаторът му започне да се изтощава, той просто се дотътря до захранващия блок и се зарежда сам.
— Вижда ми се скъпичко — рече Беникоф.
— Изглежда скъп, мистър Бенк, и наистина е скъп. Но не и за вас. Ще забележите, че поне условията на лизинга са повече от изгодни. А аз мога да се обзаложа, че този Бъг-оф ще се изплати още с включването му.
— Трябва ли да го програмира човек или е достатъчно просто да съм край него? — попита Нисюми.
— Толкова е лесен за експлоатация, че няма да повярвате, докато не видите как действа този малък ликвидатор на буболечки. Достатъчно е само да го включите и да го оставите! — Джо направи тъкмо това: включи и се отдръпна. Чу се шум от двигатели, двете ръце се простряха настрани, дългите метални пръсти се залюляха грациозно във въздуха. — Това е програмата за търсене. Детекторите по връхчетата на пръстите оглеждат растенията. Няма значение дали е ден или нощ, нали виждате как блестят собствените им източници на осветление?
Двигателите шумяха тихо, краката се повдигаха и спускаха грациозно — по много изискан начин машината пое по пътеката между растенията. Спря пред първото стъбло, двете ръце се разгърнаха и се протегнаха към по-отдалечените стъбла. Сега вече се движеха бързо, леко разгръщайки листа и стъбла, от време на време сякаш погалваха дългите зелени краставици, леко докосваха жълтите цветове на върха на растенията. Чу се рязко изщракване — контейнерчето на едната ръка се отвори и бързо се затвори.
— Никакви химикали, никакви отрови, никакво замърсяване. Изцяло органичен метод. Дори и сега, като го гледате с очите си, се обзалагам, че не можете да повярвате. Не ви виня: та това е нещо напълно ново на тази земя. Пред вас са тези почти невидими очи, които действат: оптичните клетки на тези пръстчета, които сега търсят листни въшки, паяци, червейчета — всякакви буболечки. Когато бъде открита някоя буболечка, той просто я откъсва от растението: толкова е елементарно. Откъсва я и я отстранява. Ръцете на Бъг-оф са кухи и скоро те ще се напълнят с буболечки. Истинско угощение за вашите домашни птички или гущерчета, а можете да ги използвате просто за тор. Ето го, господа — механичното чудо на нашето време!
— Изглежда опасно — рече кисело Беникоф.
— В никакъв случай! Има вградена зашита. Няма да докосне нищо друго, освен растение, а ако някой се изпречи на пътя на машината, тя спира автоматично.
Търговецът пристъпи напред и хвана една краставица току пред пробляскващите пръсти. Движещата се ръка веднага се отдръпна и машината нещастно запиука, докато той не пусна зеленчука отново.
— Не знам — каза Беникоф. — Какво мислите, мистър Нисюми?
— Ако действа така, както ни го описва Джо… ами, тогава съществува известна възможност. И двамата знаем, че чисто отглежданите зеленчуци вървят на по-добри цени.
— Какъв е минималният срок на лизинга? — попита Беникоф.
— Една година…
— Прекалено дълго е. Трябва да поговорим. В кабинета.
Беникоф спори по договора, колкото можа по-дълго. Получи няколко отстъпки, без сам да прави такива. Джо се поизпоти, усмивката му посърна, но в крайна сметка стигнаха до съгласие. Договорът бе подписан, стиснаха ръце, усмивката се върна върху лицето на Джо.
— Получихте страхотна машина, истина ви казвам. Страхотна.