Телефонът на Брайън иззвъня, но той не му обърна внимание. Вдигна го едва когато позвъни повторно.
— Казах ти да не приемаш никакви обаждания…
— Съжалявам, сър, обажда се охраната. Настояваха. Мистър Ууд е изпратил пакет за вас, тук е, на рецепцията. Пакетът бе отворен и проверен от сапьорския ни екип. Тук ли да остане или да го изпратим горе? Мистър Ууд също е тук и казва, че ще се радва много, ако ви го донесе сам. Той е на мнение, че бихте искали да го видите веднага.
Защо ли е проявил такъв интерес към пакета, та да го донесе сам? Сигурно бе нещо важно — Брайън искаше да разбере защо. Свен се справяше добре и без него, а и това нямаше да отнеме много време.
— Добре. Кажи му да го донесе, ще го чакам.
Брайън се измъкна навън и изчака Ууди в чакалнята.
— Идва отвъд океана, Брайън, и е адресиран лично за теб. След като ти отиде в Европа и там започна революцията си, помислих си, че може да има някаква връзка.
— Би могло. Откъде идва?
— Обратният адрес е на Швейцарската народна банка в Сент Мориц.
— Бях веднъж в този град, но не съм и припарвал до банка… Сент Мориц… дай да видя!
Той разкъса опаковката и върху пейката изпадна видеокасета.
— И на рентгеновия детектор приличаше на касета. Има ли придружителна бележка?
— Няма нужда. Написано е „пусни ме на видеото“, достатъчно ясно. — Той сякаш претегли касетата на ръка, вгледа се в тъмното, безизразно лице на Ууди. — Трябва да я видя сам. Предположенията ти се оказаха верни — важно е. Но не мога да наруша едно обещание и сега да ти кажа защо е важно. Но някой друг път ще ти кажа. Ще ти съобщя за какво става дума веднага, щом мога.
— Добре, така да бъде. Май нямам друг избор. — Той се намръщи. — Не прави никакви глупости, чу ли?
— Чух съвсем добре. Благодаря.
Той влезе в първия свободен кабинет, затвори вратата и мушна касетата в апарата. Екранът премигна, сетне се стабилизира и показа картината на добре познат кабинет. Д-р Бочорт седеше във фотьойла си. Вдигна ръка към камерата и заговори:
— Искам да се сбогуваме, Брайън. По-скоро, аз се сбогувах с теб преди известно време, защото всъщност направих този запис малко след нашата среща. Аз съм стар човек и смъртен, като всички останали. Този запис бе депозиран в банката ми, която е инструктирана според завещанието ми да ти го изпрати след кончината ми. Ето защо би могло да се каже, че ти говоря от гроба си, така е. Трябва да си призная, че когато се срещнахме тук, аз премълчах една важна подробност. Моля те за прошка, тъй като това бе продиктувано от чист егоизъм. Ако ти я бях разкрил, ако тя те бе насочила към разкриване на враговете ти, това можеше да доведе и до собствената ми смърт. Ние двамата добре знаем, че те не се спират пред нищо. Но няма да говоря повече за това. Онова, което искам да ти кажа, е, че Джей Джей Бекуърт е жив и живее тук, в Швейцария. Това е страна, специализирана в анонимността и в опазването на тайните. Видях го най-случайно да излиза от някаква банка в Берн. Чист късмет, че той не ме забеляза пръв. Аз разбира се повече не отидох в Берн и това е причината да съм тук, в Сент Мориц. Наех обаче надеждна детективска фирма, която разкри местопребиваването му. Сега той живее в едно много скъпо предградие на Берн под името Байджлоу. Ще ти прочета адреса му и сетне ще ти кажа оревоар и това наистина ще бъде последното ни сбогом.
Брайън, който бе слушал потресен, наруши мълчанието, последвало думите на Бочорт, с възбуден вик:
— Той е жив и аз знам къде да го намеря!
Бекуърт бе жив! Тази мисъл го прониза като с нож. Единственият човек, който знаеше всички подробности, познаваше всички хора, свързани с обира и убийствата, би трябвало да знае всичко. Опитаха се да ме убият, опитаха се неведнъж. Почти успяха да ликвидират ума ми, вкараха ме в болница, промениха коренно живота ми.
Той щеше да намери Бекуърт, щеше да открие кой стои зад него. Щеше да ги намери и да ги накара да платят за онова, което му бяха сторили. Брайън крачеше напред-назад, опитваше се да преодолее възбудата, да мисли ясно и трезво. Сетне откачи телефона си.
Беникоф би трябвало да знае какво да направят. Той бе започнал това разследване, той трябваше сега да го завърши!
Бен се въодушеви от новината, досущ като Брайън, макар и да не се зарадва на условията, които му бяха наложени.
— Това е работа, с която наистина трябва да се заеме полицията. Бекуърт е опасен човек.
— Полицията може да си го получи след като ние разговаряме с него. Искам да се срещнем тет-а-тет, Бен. Трябва да го направя. Ако не искаш да дойдеш с мен, просто ще го направя сам. Имам адреса, а ти го нямаш.