— Изнудвач!
— Моля те, не го възприемай така. Това е просто път, който трябва да извървя. Аз и ти ще говорим с него, след което полицията може да го арестува. Ще вземем и Свен да запише всичко, което ще се случи. Окей?
В крайна сметка Брайън изтръгна съгласието му. Върна се на заседанието, но не чу почти нищо от него. Една мисъл доминираше в съзнанието му сега. Бекуърт. В първия удобен момент той се измъкна и се върна в апартамента, за да приготви багажа си. Още преди да приключи, Свен потропа на вратата.
— Тъкмо щях да ти се обадя. Имам новини…
— Знам. Изгледах онзи видеозапис с огромен интерес.
— Трябваше да се досетя.
— Бях не по-малко заинтригуван от пакета. Скоро ли тръгваме?
— Веднага. Хайде.
Срещнаха се с Бен на Орбиталното летище в Канзас достатъчно навреме, за да успеят за вечерния полет до Евролетището в Унгария. Полетът — в голямата си част в космоса — продължи по-малко от половин час. Пътуването в спалния вагон до Швейцария им отне десет пъти по толкова. На Свен пътуването му хареса, хареса му вниманието, с което го обграждаха. МИ още не бяха много популярни сред широката публика.
Шофьорът на таксито подмина къщата, както му бяха наредили, и ги остави на първата пряка. Бен продължаваше да е неспокоен.
— Аз все още си мисля, че преди да влезем там, трябва да говорим с полицията.
— Рискът не е голям. Но ако съществува и най-малката вероятност тези хора да имат информатор или да подслушват местния полицейски участък, тогава рискуваме да изгубим всичко. Компромисът си струва. Твоята служба ще се свърже с Интерпол и полицията в Берн до половин час. Това ни дава достатъчно време първо да поговорим с него. Да вървим.
Звънчето иззвъня някъде във вътрешността на къщата, миг по-късно вратата бе отворена от ИИ. Беше обикновен модел, масова продукция, произведен по лиценз в Япония.
— Мистър Байджлоу, моля.
— Очаква ли ви?
— Надявам се, да — рече Брайън. — Аз съм бивш негов колега от Съединените Щати.
— Той е в градината. Насам, моля.
ИИ ги поведе, минаха през къщата, озоваха се в голяма стая с френски прозорци, които водеха към вътрешния двор. Бекуърт седеше с гръб към тях и четеше вестник.
— Кой е? — попита той.
— Тези господа искат да се видят с вас.
Той свали вестника и се обърна да ги види. Лицето му се вкамени, когато видя Брайън; бавно се изправи на крака.
— Е, господа, крайно време беше да се появите. Следях дейността ви и съм доста удивен от липсата на предприемчивост. Но ето ви най-сетне. — В тона му нямаше никаква топлина, а изражението му бе самата ледена омраза. — Е, Брайън Делейни, най-сетне, и един от най-новите МИ. Виждам, че си довел и Бен. Все още начело на това нескопосно разследване, което изглежда най-после е стигнало до успех, иначе нямаше да сте тук. Макар да се боя, Бен, че не мога да те поздравя…
— Защо, Джей Джей? Защо го направи?
— Това е един безкрайно глупав въпрос. Нима не знаехте, че компаниите-акционери в „Мегалоуб“ се гласяха да ме пенсионират? Без лоши чувства, твърдяха те, но искали някой с повече технически познания. Обмислих положението и реших, че пенсиониране, но съобразно моите собствени условия, ще е по-изгодно. Освен това щеше да ми се удаде възможност да се избавя от старата къща, от старата съпруга и от още по-досадните и алчни дечурлига. Щях да започна нов живот, при това далеч по-добър от финансова гледна точка. — Той погледна за пръв път Брайън в очите, а изражението му изведнъж се превърна в ледена маска на омраза. — Защо не умря — така, както се предвиждаше?
Изражението на Брайън бе огледално копие на неговото — изпълнено с омраза, но примесено и с болезнените спомени за страданието. Замълча известно време — достатъчно, за да овладее добре чувствата си. После заговори тихо:
— Кой стои зад убийствата… и обира?
— Не ми казвай, че сте изминали толкова път, само за да ми зададете този въпрос. Мислех си, че отговорът би трябвало да ви е вече ясен. Знаете по-добре от мен кой в света разработва ИИ.
— Това не е никакъв отговор — рече Брайън. — Има безброй университети…
— Не бъди глупак. Имах предвид правителствата на някои страни. Откъде иначе биха дошли огромните суми, за да се финансира толкова скъпа операция като предприетата срещу „Мегалоуб“?
— Лъжеш — рече студено Брайън, овладял гнева си. — Правителствата не извършват убийства, не наемат убийци.
— Скъпи млади човече, нима досега си живял под похлупак? Всеки, който през последните петдесет години е отварял вестник, ще се изсмее на наивността ти. Нима в университета не си учил световна история? Нима френското правителство не прати убийци, които да взривят кораб с протестиращи срещу ядрените опити? А когато заговорът бе разкрит, замазаха всичко, дори излъгаха Нова Зеландия да освободи осъдените убийци. А французите изобщо не са единствените на света, които извършват подобни операции. Спомнете си за италианското правителство и тайната му операция под името „Гладио“. Там политиците одобриха създаването на тайна мрежа — в собствената им страна и във всички страни-членки на НАТО — с престъпно тъпата идея да въоръжават групи, подготвени за партизанска война, в случай че страните от Варшавския договор (което е абсолютно невероятно) не само биха спечелили евентуална война, но и биха окупирали тези държави. Всъщност „Гладио“ даде оръжие в ръцете на десните екстремисти и загинаха още хора.