7.
22 февруари 2023
Ерин Снеърсбрук се чувствуваше лепкава от съня, макар да бе спала само пет часа. И то не по собствено желание, а по необходимост, тъй като не бе си лягала от почти три денонощия. Бе започнала да халюцинира и на няколко пъти в операционната очите й се затваряха от преумора. Дойде й твърде много. Затова влезе в една от празните стаи на стажант-лекарите, потъна в черната бездна на умората и сякаш само миг по-късно грубо и болезнено я разбуди звънът на будилника. Студеният душ безцеремонно я върна към действителността. Възпалените й очи примигваха от огледалото, докато си слагаше червило.
— Ерин, трябва да ти кажа, че изглеждаш ужасно! — промърмори тя и изплези побелял и грапав език. — Предписвам ти кафе, докторе. За предпочитане — венозно.
Когато Снеърсбрук влезе в приемната, Доли бе вече там. Прелистваше овехтял брой на „Таим“. Тя погледна часовника си.
— Пациентите крадат всички нови списания, представяш ли си? А са богати, иначе нямаше да идват тук. Отмъкват дори тоалетната хартия и сапуните. Извинявай, че закъснях.
— Няма нищо, докторе.
— Да изпием по едно кафе и да се залавяме за работа. Влез, аз ще дойда ей сега.
Маделин вече бе получила пощата; тя бързо запрехвърля писмата и вдигна поглед, когато вратата се отвори. Усмихна се кисело на сърдития генерал.
— Защо вие и пациентът сте още в тази болница? Защо заповедта ми за преместването му не е изпълнена?
Генерал Шорхт изстрелваше думите като куршуми. Ерин Снеърсбрук имаше в главата си много отговори на въпроса му, повечето от които доста хапливи, но бе твърде уморена за кавги толкова рано сутринта.
— Ще ви покажа, генерале, и може би тогава ще мирясате. — Тя захвърли писмата на бюрото, промуши се покрай Шорхт и излезе в коридора. Тръгна с решителна крачка към интензивното, където лежеше Брайън, долавяйки тежките стъпки на генерала зад себе си. — Сложете си това — тросна се тя и му подхвърли стерилна маска. — Извинете — взе маската и я постави върху носа и устата му, тъй като съобрази, че ще му е трудно да се оправи сам с една ръка. Когато нагласи и своята, открехна вратата на стаята, колкото да могат да надникнат вътре. — Гледайте хубаво.
Фигурата на масата едва се виждаше иззад мрежата от тръби и тръбички, проводници и апарати. Двете ръце на робота бяха надвиснали над тялото и гъсто разклонените пръсти се спускаха през отвор в завивката. Гъвкавият шланг на кислородната маска се виеше под гънките на плата; на ръцете и краката и в почти всяко отвърстие на безчувственото тяло бяха прикрепени системи. По таблото на една от сложните машини проблясваха светлини; медицинска сестра четеше надписите на екрана и натискаше бутоните за настройка. Снеърсбрук затвори вратата и свали маската от лицето на генерала.
— И вие искате от мен да преместя всичко това? Когато свързващият апарат е в режим на действие? В момента той работи с вътрешния компютър по пренасочването на нервните сигнали.
Тя се завъртя на пети и се отдалечи: мълчанието на генерал Шорхт беше достатъчен отговор.
Тананикайки си весело, влезе в кабинета и включи огромната кафе-машина. Доли седеше на ръба на стола си и Ерин й подаде лъжичка.
— Какво ще кажеш за едно хубаво силно еспресо?
— Не пия кафе.
— А трябва. Отразява се на обмяната на веществата по-добре от алкохола.
— Не мога да спя заради кофеина. Алкохол също не пия.
В отговор на така категоричната реплика Снеърсбрук кимна съчувствено, после седна зад бюрото и изведе на екрана бележките от предишния им разговор.
— Последния път ми разказа някои много съществени неща, Доли. Имаш не само добра памет, но и дълбоко разбираш фактите. Била си добра и любяща майка на Брайън, което си личи по начина, по който говориш за него. — Снеърсбрук вдигна поглед и видя как жената леко се изчервява при тази неочаквана похвала. Животът не бе глезил Доли с комплименти. — Спомняш ли си кога Брайън навлезе в пубертета? — попита Ерин и руменината се сгъсти.
— Ами… нали знаете, това не е така очевидно, както при момичетата. Но мисля, че беше малък, на около тринайсет години.
— Това е изключително важно. Досега проследявахме емоционалния му живот като малко дете, после продължихме с учението му и интелектуалното развитие. Дотук добре. Но най-значителните емоционални и психологически промени настъпват с началото на пубертета. Този въпрос и периодът трябва да се изследват в дълбочина и опишат възможно най-подробно. Спомняш ли си дали е излизал с момичета, или просто да е имал приятелка?
— Не, нямаше такова нещо. Е, виждаха се от време на време с едно момиче, което понякога идваше у дома, за да използва компютъра му. Но не продължи дълго. Тя беше единствената. Имаше и нещо друго — тя беше доста по-голяма от него. Тъй че връзката им трябва да е била чисто платоническа. Спомням си, че беше хубавичко момиченце. Казваше се Ким.