— Скучна научна фантастика, която четат само децата — каза язвително Ким.
Не му го казваха за пръв път.
— В научната фантастика се използват два пъти повече думи отколкото в обикновената проза. Читателите на научна фантастика в процентно отношение са…
— Дрън-дрън. Днес ме накара да се чувствувам като последната глупачка.
— Сама се показа като такава. Съжалявам.
Загриженото изражение на Брайън й подействува; на нея по начало бързо й минаваше. Разсмя се и му подхвърли книгата, която се плъзна върху резенче домат на масата. Той се усмихна и избърса корицата със салфетката си.
— Всъщност вината не беше твоя — каза той. — Стария Бетсър може да е математически бог в програмирането, но изобщо не го бива да обяснява.
— Какво искаш да кажеш?
Заинтригувана, тя се пресегна и си отчупи парче от сандвича му. Той забеляза, че зъбите й са бели и равни, а устните — алени, и то без никакво червило. Подаде й каквото бе останало от закуската.
— Непрекъснато се отклонява и потъва в обяснения, които нямат нищо общо с материала. Винаги отварям на следващата глава в учебника, за да не се обърквам, щом вземе да разяснява нещо.
— Виж ти! — възкликна Ким при мисълта, че има хора, които учат материал, без да са длъжни, когато могат да се занимават с далеч по-приятни работи. — Да не би да си по-добър от него, господин Умнико?
— Ще го сложа в малкото си джобче, госпожице Пилешки мозък. С напълно неизвестната засега светкавична система на обучение на Брайън Делейни. На първо място, изобщо не е толкова важно да знаеш точно как да решиш дадена задача.
— Звучи тъпо. Как ще решиш задачата, ако не знаеш откъде да започнеш?
— Като направиш точно обратното. Така ще научиш много от пътищата, по които не можеш да я решиш. И много от погрешните методи. И щом систематизираш най-често срещаните грешки, не ти остава нищо друго, освен да направиш каквото трябва, без много да се мъчиш.
Той помнеше къде бе сбъркала тя и му беше ясно точно какво не разбира. Обясни й го търпеливо, по няколко начина, докато накрая тя го проумя.
— Това ли било! А защо гадният Бетсър не го обясни така? То си е направо очевидно.
— Всичко става очевидно, щом веднъж го разбереш. Защо не поработиш върху останалите примери, докато наистина не го усвоиш?
— Може би утре. Сега трябва да бягам, имам работа.
И тя наистина изтича вън от столовата. Той я проследи с поглед, клатейки глава. Момичета! Странна порода. Взе книгата и се намръщи при вида на доматените петна. Немарлива работа! Патка! Не си дава сметка, че трябва да затвърди наученото, докато е още прясно в главата й. Бе готов да се обзаложи, че до утре ще е забравила всичко.
Така и стана.
— Ти беше прав. Нищо не ми остана в главата. Мислех, че го помня, но…
Той въздъхна прочувствено и обърна очи към небето. Ким се изкикоти.
— Виж какво — каза той, — наистина няма смисъл да си губиш времето да научиш нещо, ако не отделиш малко повече време за затвърдяването му. Първо, не можеш истински да разбереш даден проблем, щом си го обясняваш само но един начин. Трябва да се разсъждава върху всяко ново понятие — на кои от старите прилича и от кои се различава. Не го ли свържеш с тях, то ще се изпари в момента, в който престанеш да мислиш за него. Това имах предвид вчера, като казах, че решението не с важно. Важното са приликите и разликите. — Брайън усети, че говори на вятъра, и реши да изиграе коза си. — Както и да е, съставил съм самообучаваща програма, която разглежда доста опростено въпроса с последователните приближения. Ще ги дам едно копие. Можеш да си я пускаш винаги, когато усетиш, че пердето в мозъка ти започва да се спуска, и веднага всичко ще ти се изясни. И ако не друго, поне ще ги помогне да минеш тази част на курса.
— Наистина ли имаш такава програма?
— Да не мислиш, че те лъжа?
— Не зная. Наистина не зная нищо за теб, господин Интелект.
— Защо го каза?
Изпита някаква смесица от яд и обида. Беше чувал състудентите си да подвикват този прякор зад гърба му. И да се смеят.
— Извинявай, не исках, казах го неволно. Всеки тъпак, който те нарича така, сам е такъв. Извиних ти се, хайде, не се сърди.
— Не се сърдя — каза той и усети, че наистина е така. — Дай ми регистрационния си номер и ще прехвърля копие от програмата в модема ти.
— Все го забравям, но го имам записан някъде.
Брайън изстена:
— Не можеш просто така да го забравиш! Все едно да си забравиш кръвната група.