— Че аз не я знам.
Те се разсмяха и той намери единственото решение:
— Тогава ела у дома да ти дам копието.
— Ще ми го дадеш ли, наистина? Ти си бил голяма работа. Брайън Делейни.
Тя с благодарност улови ръката му. Пръстите й бяха много, много топли.
8.
25 март 2023
Хората от опашката мърмореха и се оплакваха, но не и Беникоф. Не само че нямаше нищо против, но дори бе доволен от охраната. Когато най-сстне стигна до двамата военни полицаи, те хладно поискаха картата му за самоличност, въпреки че отлично го познаваха. Разгледаха я внимателно, сетне и пропуска му за болницата и чак тогава го пуснаха до вратата. Отключи я друг охранител, който пазеше отвътре.
— Имате ли проблеми, сержант?
— Обичайните и вие знаете с кого.
Беникоф кимна утвърдително. Той бе свидетел как генерал Шорхт бе сапунисвал този сержант — и то главен сержант с нашивки от лактите до раменете, — но за генерала това нямаше никакво значение.
— И аз си имам неприятности с него, затова съм тук.
— Труден живот — рече сержантът с явна апатия.
Беникоф намери вътрешен телефон, позвъни на секретарката на Снеърсбрук и разбра, че лекарката е в библиотеката. Обясниха му как да я намери.
Подвързани с кожа медицински книги закриваха всички стени; от години бяха безнадеждно остарели до една, но ги бяха оставили за украса. Библиотеката бе изцяло компютризирана, тъй като всички книги се издаваха в дигитален вид. Това стана възможно, едва когато бяха приети конвенции и стандарти за илюстрациите и графиките, в повечето случаи анимационни. Сега всяка книга или списание се въвеждаха в базата данни на библиотеката в мига на публикуването им. Ерин Снеърсбрук седеше пред терминала и даваше устни команди.
— Мога ли да те прекъсна? — попита Беникоф.
— Една секунда. Дойдох да копирам това в моя компютър. Готово.
Тя натисна клавиша ENTER и статията мигновено бе прехвърлена в базата данни на собствения й компютър. Докторката кимна и се завъртя със стола си.
— Говорих тази сутрин с един приятел от Русия и той ми разказа нещо интересно. От Санкт-Петербург е, ученик на Лурия. Става дума за много оригинална разработка в областта на възстановяването на нервите. С какво мога да ти бъда полезна?
— Генерал Шорхт непрекъснато ме тормози за по-подробни доклади. А пък аз тормозя теб.
— Ниет праблем, както казват нашите руски приятели. А какво става по твоята част? Има ли напредък?
— Абсолютно задънена улица. Ако има следа, в което се съмнявам, с всеки изминал ден тя става все по-студена. Никакви улики, никакви признаци, никаква представа кой го е направил и как. Не би трябвало да знам това, но ФБР е успяло да монтира тайни подслушватели във всяка лаборатория или факултет на всички университети и по-големи предприятия в страната, които работят по ИИ, за да се установят неочаквани промени или въвеждане на нова информация в компютрите. Търсят данните за ИИ, откраднати от лабораторията на Брайън. Бедата разбира се е в това, че не знаят какво точно да търсят.
— Това шпиониране ми се вижда малко нещо незаконно.
— Така е. Но ще ги потърпя още малко, преди да ги разоблича. Не това обаче ме безпокои. Истинският въпрос е дали агенциите по безопасността разполагат с достатъчно специалисти, които да интерпретират тези данни. Трябва ни някаква нишка. И тъкмо заради това ме натиска генералът.
— Защото единствената ни възможност остава Брайън да си спомни нещо, да се възстанови, да отговори по някакъв начин, така ли? Страхотно! В калпавите романи съм срещала израза „той кимна мрачно“. Сега вече знам какво е, защото ти току-що го направи.
— Мрачно, потиснато, отчаяно — както ти хареса. А как е Брайън?
— Напредваме добре, но времето не ни стига.
— Да не би да се влошава?
— Не, не ме разбра. Модерната медицина може да стабилизира даден организъм, да го поддържа жив с години, дори и след като мозъкът е изгубил контрол върху него. Можем да поддържаме Брайън физически в реанимацията, докато не умре от старост. Не мисля обаче, че искаме това. Имам предвид, че открих и съединих отново почти милион нервни влакна. Намерих и получих достъп до най-ранните спомени на Брайън — от рождението му до дванайсетгодишна възраст. Фините съединители и компютърът работят добре и в най-близко бъдеще би трябвало да успеят да осъществят всички възможни връзки. С тази техника стигнах до евентуалния възможен предел.
— Защо работиш върху детските му спомени, след като на нас ни трябва възрастният човек, който да отговори на въпросите ни?