— Защото старият израз, че детето е родител на възрастния човек, е доста верен. Няма начин, по който да можем да възстановим мозъчните връзки на по-високо равнище, ако не функционират връзките на по-ниското. Това означава, че с огромната си структура човешкият мозък може да бъде възстановен само по един път — отдолу нагоре, почти по същия начин, по който е бил първоначално изграден…
— Като казваш „изграден“, какво имаш предвид — изграден от какво?
— Мозъкът се състои от много малки частици, всяка сама по себе си лишена от разум. Наричаме тези частици „агенти“. Всеки агент сам за себе си може да извършва нещо съвсем просто, което не изисква никаква мисъл. Но когато са свързани, по точно определен социален начин, те работят досущ като едно общество — и точно така интелектът възниква от не-интелекта.
Тя помълча малко и добави:
— За щастие, на повечето от агентите им няма нищо, защото мозъчните клетки се намират в незасегнатото сиво вещество. Ала по-голямата част от връзките между тях си проправят път през бялото вещество на мозъка и много от тях са прекъснати. Ето с това се занимавам сега. Да открия и да съединя отново голямо количество най-прости агенти на сензорно и на моторно равнище. Ако мога да възстановя достатъчно групи агенти, формирани на всеки стадий от развитието на Брайън, това ще ми даде възможност да „ремонтирам“ и структури, които са се формирали на следващите стадии. Етап подир етап. Пласт подир пласт. И различните видове кръстосани връзки помежду им. В същото време трябва да възстановя линиите за обратна връзка между агентите на всяко ниво, както и системите в други дялове на мозъка, които управляват разсъдъка и способността на човека да усвоява нови знания. Тези различни линии и кръгове са от първостепенно значение, защото тъкмо те поддържат разумната и рефлективна дейност, която отличава мисленето на човека от това на животното. Засега съм почти в края на този първи етап на възстановяване. След няколко дни ще знам дали съм успяла или не.
Беникоф поклати удивен глава.
— Ти успя да ми създадеш всекидневния навик да мисля за немислимото. Онова, което правиш, е толкова ново, толкова различно, че за мен в основата си то е, признавам, непонятно. Да влезеш в главата на Брайън, да слушаш мислите му и да ремонтираш повредите! Той дали усеща нещо, когато правиш всичко това?
Снеърсбрук сви рамене.
— Няма начин да разберем. Предполагам, че не би могъл да си обясни онова, което усеща, защото мозъкът му още не е човешки. Аз лично обаче вярвам, че докато мозъкът му се възстановява, е напълно възможно съзнанието му да преоткрива и да изживява отново важни събития от ранния му живот.
Докато минаваше по коридора, Доли чу потракването на клавишите на компютъра и се усмихна. Брайън обикновено бе много самотен и тя се зарадва, че го вижда с негова студентка.
— Някой да иска току-що изпечена шоколадова курабийка? — попита тя с чиния в ръце. Ким изписка от удоволствие.
— Една за мен, мисис Делейни. Благодаря!
— Брайън?
— Първо да свършим тук — възропта топ. — Хайде, Ким. По-добре ще е да си направиш домашното и чак тогава да почиваш. Тъкмо започна да разбираш какво означават базисните вектори.
— Можем да свършим и по-късно. Вземи си.
Брайън въздъхна и лапна една от още топлите курабийки.
— Вкусна е — рече с пълна уста той.
— Ще ви донеса и мляко за курабийките.
Когато Доли донесе подноса с пълните чаши, бе нарамила и чантичката си.
— Трябва да отида да напазарувам, а сигурно по магазините ще има много народ. Това означава, че ще закъснея, а баща ти ще се разстрои, ако се върне преди мен. Кажи му, че вечерята ще е както винаги в шест, готова е, в микровълновата печка. Няма да забравиш, нали?
Брайън кимна и изпи млякото си докрай. Доли излезе. Той остави чашата и се обърна отново към компютъра.
— Сега, да се върнем там, където спряхме.
— Не! — каза Ким. — Нали щяхме да си починем?
Тя бутна книгите настрани, отпусна се на леглото, разбуха възглавницата, направи я на топка и я намести зад гърба си.
— Почивката си е почивка, трябва да разбереш това.
— А работата си е работа, ти пък трябва да разбереш това.
Той се завъртя на стола си и натисна клавиша SCROLL. Текстът пробяга по екрана, бели букви и отбелязани в червено пасажи.
— Виждаш ли всичкото това червено? Знаеш ли какво означава?
— Да не ти е текла кръв от носа?
— Бъди по-сериозна. Ким. Нали знаеш, че се заех да ти помогна с това домашно за негодника Бетсър, да добавя това-онова, да поправя тук-там, където си сбъркала. Реших, просто ей така, да видя колко нови неща съм добавил и започнах да ги маркирам с червено, както и всички поправки и промени. Както виждаш, червеното е много повече от бялото.