Без да обръща внимание на ропота и слисването на присъстващите, тя почака, докато шумът стихне, и чак тогава продължи.
— Ще бъда много доволна, ако това стане. Значи, ще съм успяла. Това ще е първата стъпка. Ако всичко върви, както съм го замислила, ще мога да продължа с допълнително вкарване на данни и комуникации с надеждата паметта му да се върне към времето, когато е станало нападението. Въпроси?
Първи се изправи Беникоф — с въпрос, който за него беше жизненоважен.
— Надявате ли се да върнете паметта му до деня, в който е станало нападението?
— Това може да се окаже наистина възможно.
— Ще си спомни ли какво е станало? Ще ни каже ли кой го е направил?
— Не, това е невъзможно — Снеърсбрук изчака, докато реакциите не стихнаха напълно и заговори едва тогава: — Трябва да разберете, че има два вида памет — дълготрайна и краткотрайна. Дълготрайните спомени се запазват с години, обикновено — за цял живот. Краткотрайните спомени са за онова, което става в реалния живот — подробности от дочут разговор, книга, която четем в момента. Повечето краткотрайни спомени обикновено избледняват след няколко секунди или минути. Ала някои от тях, достатъчно значими, евентуално могат да се превърнат и в дълготрайни. Това е възможно единствено, ако се задържат първоначално за около половин час. На мозъка му е необходимо толкова време, за да ги обработи и съхрани. Това се демонстрира най-ясно в така наречения следтравматичен шок. Жертвите на автомобилни злополуки например, ако изпаднат в безсъзнание след катастрофата, не си спомнят нищо. Краткотрайната им памет изобщо не е успяла да се превърне в дълготрайна.
Леденият глас на генерал Шорхт се извиси над всички останали гласове и въпроси.
— Щом има вероятност да не успеете в съмнителните си медицински процедури, защо тогава изобщо ги предприехте?
На Ерин Снеърсбрук й дойде до гуша от обиди. Бузите й пламнаха и тя се надигна да си върви. Беникоф обаче я изпревари.
— Бих искал да напомня на всички присъстващи, че разследването водя аз. Д-р Снеърсбрук направи голяма лична жертва, като се съгласи да ни помогне. В нейната работа е цялата ни надежда. Макар че вече има дадени жертви, а и пациентът може да почине, разследването си остава от първостепенно значение. Брайън Делейни може и да не разкрие кои са убийците, но той може да ни подскаже как да стигнем до неговия изкуствен интелект, за което всъщност и става дума.
Той седна бавно и се обърна със стола си.
— Д-р Снеърсбрук, бихте ли била така любезна да ни обясните какви процедури следват?
— Да, разбира се. Както знаете, поставих в мозъка на пациента редица импланти. Те се състоят от най-различни видове процесори, свързани с микроскопични терминали към нервните влакна в мозъка. Чрез тях може да бъде вкарано определено количество препарати. Като се комбинират с внимателно подбрани разнообразни стимуланти, надявам се той скоро да се научи как да получи достъп до по-късната си, засега недостъпна памет. Когато тази интеграция се осъществи, ще имаме отново един нормално функциониращ мозък. Би могло да има празноти в паметта, но той няма да знае за тях. Надявам се обаче да си спомни работата си по създаването на ИИ. За да може да го пресъздаде отново така, че да заработи.
Тя направи пауза и продължи:
— Разбира се, няма да използвам само препарати. Имплантирала съм фини като филм чипове с директна интеграция към нервните окончания. Върху тези чипове има ембрионални мозъчни клетки, които могат да бъдат принудени да растат по различен начин. Могат да си останат бездейни, докато искам това, в очакване на възможността да осъществят правилните връзки. След като задействат, всяка от тях ще бъде проверена. Онези, които допуснат грешни връзки, ще бъдат изключени, активни ще останат само успелите. Всичко това може да бъде постигнато, като се отворят по химичен път микроскопични дупчици в чиповете. Или ще се осъществи връзка, или и най-малката доза невротоксини ще разруши клетката.
— Имам въпрос — рече един от мъжете.
— Разбира се.
— Нима искате да ни кажете, че сте инсталирали в мозъка на момчето интерфейс човек-машина?
— Точно така, и не знам защо сте толкова шокирани. Тези неща се развиват вече от години. Ами нали още в края на миналия век са присаждани неврални връзки в ушите — за лечение на глухотата. В последните години многократно са използвани нервни импулси от гръбначния мозък за задвижване на протезите на краката. Свързването с главния мозък бе логична следваща стъпка.
— Кога ще мога да разговарям с мистър Делейни? — попита рязко Шорхт.