— Може би никога — изправи се д-р Снеърсбрук. — Разполагате с доклада ми. Вадете си каквито щете заключения. Правя всичко, което е по силите ми, използвам все още експериментална технология, за да възстановя един съсипан мозък. Имайте ми доверие. Ако успея, вие пръв ще научите резултата.
Тя пренебрегна въпросите и подвикванията, обърна се и излезе от стаята.
10.
17 септември 2023
Брайън идваше бавно в съзнание, излизаше от дълбок, лишен от видения сън. Усещането ту се изплъзваше, ту се появяваше отново, за да потъне пак в мрака. Това се случи няколко пъти през последните дни и всеки път той не помнеше нищо за предишното си приближаване към пробуждането.
И ето че сега се бе задържал на границата на усещането. Макар очите му да бяха още затворени, започна да осъзнава, че се пробужда. И че бе смъртно уморен. Защо бе така? Не знаеше, не го и интересуваше особено. Нищо не го интересуваше.
— Брайън…
Гласът долиташе много отдалеч. Едва-едва се долавяше. Отначало той си бе просто там — нещо, което да изпиташ, а не да се осмислиш. Но гласът продължи да повтаря отново и отново: „Брайън, Брайън“.
Защо? Думата заброди из мислите му, докато не изплува споменът. Това бе името му. Той бе Брайън. Някой изричаше името му. Името му бе Брайън и някой го произнасяше на глас.
— Брайън, отвори очи, Брайън.
Очи. Неговите очи. Очите му бяха затворени. Отвори очи, Брайън.
Светлина. Силна светлина. Последвана отново от успокояващ мрак.
— Отвори очи, Брайън. Не ги дръж затворени. Погледни ме, Брайън.
И отново — ослепителна светлина, премигване; затвори, сетне пак отвори очи. Светлина. Неопределеност. Нещо плуваше пред очите му.
— Много добре, Брайън. Можеш ли да ме видиш? Ако можеш, кажи „да“.
Не бе лесно да го направи. Ала това бе команда. Погледни. Светлина и нещо. Виж ме. Виж мен. Виж ме, кажи „да“. Какво виждаше? Какво виждаше? Виждаше ли? Какво виждаше?
Бе трудно, но с всеки следващ път, когато си го помислеше, процесът ставаше по-лесен. Виж — с очите си. Виж нещо. Какво нещо? Какво означаваха тези неясни очертания? Нещо. Какво нещо? Какво означаваше това нещо?
Лице.
Лице! Да, лице! Изпита радост от откритието си. Той видя, че това бе лице. Лицето имаше две очи, нос, уста, коса. Каква коса?
Косата беше сива.
Много добре, Брайън. Справяше се много добре. Чувстваше се безкрайно радостен.
Очите му бяха отворени. Виждаше лице. Сива коса. Беше много уморен. Затвори очи и заспа.
— Видя, нали! — д-р Снеърсбрук плесна развълнувана с ръце. Беникоф бе озадачен, но кимна утвърдително.
— Видях, че отвори очи. Ама…
— Това бе страшно важно. Забеляза ли, че ме погледна, когато му говорех?
— Да, но достатъчна ли бе тази му реакция?
— Не просто достатъчна, а безкрайно важна. Помисли си за миг. Пред теб е тялото на един млад мъж, което от дълго време бе отделяно от съзнанието му — съзнание, разпиляно на несвързани помежду си фрагменти. Но ти видя какво се случи — той чу гласа ми и ме погледна. Важното се състои в това, че мозъчните слухови центрове са в задната част на мозъка — докато центърът, управляващ движението на очите, е в предната му част. Значи поне част от връзките са възстановени правилно. И нещо повече. Той се опита да се подчини — да разбере командата ми. Това означава, че са се ангажирали множество центрове на съзнанието. Забележи, че той се потруди много, осъществи необходимите мозъчни връзки и се възнагради с радост — нали видя усмивката му? Това е страхотно!
— Да, видях, че леко се усмихна. Добре е, че не е потиснат, като се има предвид тежкото му раняване.
— Не. Това изобщо не е важно. Ако ме тревожеше душевното му състояние, бих предпочела да е потиснат. Не, исках да подчертая, че независимо дали е доволен или не, той поне не е апатичен. А ако системите му могат още да дават оценки на изживяното, то той би могъл да използва тези оценки за самостимулиране, което ще рече — за придобиване на знания. И ако тези системи могат да се обучават по същество, то той ще е в състояние да ни помогне да възстановим щетите.
— Сега, след като обясняваш въпроса по такъв начин, вече разбрах защо е толкова важно. Какво следва оттук нататък?
— Процесът продължава. Ще го оставя да поспи и ще опитам отново.
— Но той няма ли да изгуби тези краткотрайни спомени? Спомените, които току-що възстанови, няма ли да избледнеят, докато спи?
— Не, защото това не са краткотрайни спомени, а свързани отново К-линии или функции, съществували и преди. К-линиите са нервни влакна, свързани в серии от спомени, серии от агенти, които реактивират предишни частични състояния на мозъка. Представи си ги като възстановени електрически вериги. Не като възстановени крехки човешки синапси, а като здрави елементи от компютърна памет.