— Това все още е болница — рече д-р Снеърсбрук, — където се отговаря на всички обаждания.
Генералът, от когото лъхаше студена злоба, остана няколко секунди неподвижен, но сетне кимна.
— Да — рече полковникът в слушалката, после се изпъна, сякаш заставаше мирно. — За вас, сър — рече той.
— Кой е? — попита генерал Шорхт, но полковникът не отвърна.
След съвсем кратко колебание генералът взе слушалката.
— Тук е генерал Шорхт. Кой? — последва дълго мълчание, докато той само слушаше, преди да заговори отново: — Да, сър, но това е спешен военен проблем и ние трябва да вземем решението. Да, помня за генерал Дъглас Макартър. Да, помня, че е надвишил правомощията си и е бил отстранен от командването. Намекът е ясен. Да, господин президент, разбирам.
Той върна слушалката, обърна се и излезе от стаята. Офицерът на пода се изправи с мъка на крака и, преди да последва останалите размаха юмрук към Беникоф, който мило му се усмихна.
Чак когато вратата се затвори зад тях. Ерин Снеърсбрук си позволи да проговори.
— От доста високо дърпате конците, мистър Беникоф.
— Разследването се води от президентската комисия, а не от това военно изкопаемо. Смятам, че трябваше да му се напомни кой командва тук. Много ми допадна сравнението с Макартър и изражението на генерал Шорхт, когато му бе напомнено как президентът Труман е уволнил онзи генерал.
— Но ти се сдоби с враг за цял живот.
— Това се случи доста отдавна. А сега би ли ми казала какво става? Как върви подобрението на Брайън?
— Само след минутка. Почакай ме в кабинета. Ей сега ще свърша с него. Няма да се бавя.
Когато вратата се отвори и лекарката влезе, Брайън вдигна очи.
— Чух гласове. Нещо важно ли е?
— Нищо, момчето ми, изобщо не бе важно.
12.
27 октомври 2023
— Днес се чувстваме по-добре, нали? — попита д-р Снеърсбрук, след като отвори вратата и се отмести, за да направи път на сестрата и санитаря, които вкараха тежко натоварените колички.
— Бях добре, докато не видях хардуера и онази двустранна метла с изпъкналите стъклени очи. Какво е това?
— Микроманипулатор, промишлено производство. Още не са много разпространени.
Снеърсбрук продължаваше да се усмихва, но не намекна с нищо на Брайън, че и той бе помогнал за проектирането на част от машината.
— Сърцевината й е паралелен компютър с осембитова архитектура. Това дава възможността да се разположи върху единствена, доста голяма повърхност. Интеграция върху пластина. Всяко клонче на робота-дърво се свързва директно към същински компютър.
— На всяко разчленяване? Будалкаш ме.
— Скоро ще откриеш колко много са се променили компютрите, особено пък компютърът, който управлява тази подвижна машинка. Основната изследователска работа по създаването на тези „метли“, както ги наричаш, бе извършена в Масачузетския технологичен институт. Далеч по-сложни са, отколкото изглеждат на пръв поглед. Ще забележиш, че започват с две ръце, но се разклоняват много бързо. Всяка ръка се превръща в нови две…
— И новите две са двойно по-малки, както изглежда.
— Долу-горе. Сетне се разчленяват отново и отново — тя потупа една от разклоняващите се ръце. — Тъкмо тук някъде ръцете стават прекалено малки, за да могат да се произвеждат, а инструментите — прекалено големи — и затова монтажът трябва да се извършва под микроскоп. Затова…
— Чакай да позная. Всяка част е унифицирана, напълно еднаква с останалите — освен по размер. Просто е по-малка. И манипулаторите от едната степен подготвят работата на следващата степен.
— Точно така. Макар материалът, от който са изработени, да е различен, поради изискванията за структурната им здравина и за съотношението обем-размери. Ала в паметта на компютъра си е записан само един модел, ведно с програмите за производство и монтаж. Това, което се променя на всяка степен, е размерът. На всяка „става“ са монтирани пиезоелектрични усилващи двигатели.
— Технологията на производство на най-крайните степени сигурно е нещо страхотно.
— Наистина е така, но можем да поговорим за това някой друг път. Важното в момента е, че сензорите в крайчетата са много фини и се управляват по обратна връзка от компютъра. Могат да се използват при микрохирургия на клетъчно ниво, ала сега ще ги употребим за много простата задача да монтират връзката съвсем точно.
Брайън погледна щръкналия, едва забележим оптичен кабел.
— Все едно да се използва своего рода сонетка, за да се набие щифт. Значи, както ми каза, това нещо ще бъде включено в контакт на врата ми и ще започне двустранен обмен на информация — навън и навътре?