— Точно така. Няма да усетиш нищо. А сега ще бъде чудесно, ако се обърнеш на една страна.
Д-р Снеърсбрук отиде до командния пулт и когато включи машината, разклонените ръце оживяха. Насочи ги към гърба на Брайън, след което предаде управлението на компютъра. Чу се едва доловимо шумолене, фините пръсти се задвижиха и се разпериха, полека се заспускаха надолу и докоснаха врата му.
— Гъдел ме е — рече Брайън. — Все едно ме докосват множество паешки крачета. Какво прави сега?
— Насочва оптичния кабел, за да го включи към рецептора под кожата ти. Ще премине през нея, но ти няма да усетиш нищо. Връхчето му е по-остро и от най-тънката игла. Освен това търси път, който да избягва всички нерви и капиляри. Гъделът ще престане веднага, щом се осъществи контактът. Ето.
Компютърът бипна и пръстите притиснаха металната шина, държаща оптичния кабел, към кожата му. Зашумоляха отново, взеха от масичката парче лейкопласт, бързо го прехвърлиха върху врата му и шината бе залепена здраво към него. Чак тогава ръцете се свиха и се отдръпнаха. Снеърсбрук кимна на сестрата и санитаря и те се оттеглиха.
— Започваме. Искам да ми казваш за всичко, което виждаш и чуваш. Или подушваш.
— Или си мисля, или си въобразявам, или спомням, нали така?
— Напълно вярно. Ще започнем оттук…
Тя направи някаква малка промяна и Брайън изкрещя дрезгаво.
— Не мога да помръдна! Изключи го! Парализиран съм…!
— Ето, всичко е наред. Олекна ли ти?
— Да, госпожо, но се надявам, че няма да го направите отново.
— Няма, по-скоро компютърът няма да го допусне. Опитвахме се да открием, да идентифицираме и да установим контрол върху главните рецептори на ниско равнище, в ствола на мозъка. Но системата очевидно изключи целия малък мозък. Сега, след като компютърът знае това, той няма да го допусне отново. Готов ли си да продължим?
— Предполагам, да.
Последва топлина, възцари се мрак. Мраз изпълни за миг цялото му тяло и изчезна тъй бързо, както се бе появил. Невъзможно бе да се опишат други усещания — функции на мозъка и на тялото на изцяло подсъзнателно ниво.
Той изкрещя още веднъж.
— Боли ли те? — попита разтревожена тя.
— Не, тъкмо обратното. Не, спирай, моля те, не бива да спираш.
Бе разтворил широко очи, взрян в нищото, а тялото му бе неподвижно. Тя не се поколеба да се намеси. Брайън се отпусна с дълбока въздишка.
— Почти… трудно е, невъзможно е да се опише. Досущ като удоволствие на квадрат, на куб. Моля те отбележи мястото.
— То е в паметта на компютъра. Но мислиш ли, че ще е разумно да повторим…
— Напротив. Избягвай това място. То е като онова нещо, което кара плъха да натиска бутона, стимулиращ центровете на удоволствието, докато не умре от глад и жажда. Стой настрани.
Ерин Снеърсбрук следеше внимателно времето и след час прекъсна сеанса.
— Мисля, че е достатъчно за начало. Умори ли се?
— След като повдигаш въпроса, отговорът е „да“. Стигнахме ли донякъде?
— Вярвам, че е така. Във всеки случай записани са маса данни.
— Има ли съвпадения?
— Няколко… — Снеърсбрук се поколеба. — Брайън, ако не си много уморен, бих искала да продължим още няколко минути.
— Обзалагам се, че искаш да опиташ да откриеш връзки от по-висш разряд?
— Точно така?
— Е, аз — също. Пускай.
Ако нещо се ставаше, то Брайън във всеки случай изобщо не го усещаше. Когато се замисли за това, отговорът бе повече от очевиден. Ако машината наистина свързваше снопове нерви и възстановяваше спомени, нямаше причина той да почувства процеса. Едва когато се опиташе да възстанови тези спомени, щеше да стане ясно дали те съществуваха. И все пак, на някакво едва доловимо равнище на съзнанието си, той усещаше, че става нещо. Мярна му се някаква случайна мисъл, която се изплъзна като змиорка, щом понечи да я приближи. Бе досадно. Ставаше нещо, до което не можеше да се добере. А и чувстваше умора. Плюс това, както бе забелязал, приличаше на сърбеж, но не можеше да се почеше. Достатъчно, помисли си той.
— Мисля да прекратим за днес — рече неочаквано лекарката. — Сеансът бе прекалено дълъг.
— Разбира се.
Брайън се поколеба, но после си рече: „Защо не?“
— Д-р Снеърсбрук, мога ли да те попитам нещо?
— Разбира се. Само секунда, да приключа тук. Е, какво има?
— Защо реши да прекратиш сеанса тъкмо в този момент?
— Имах малко затруднение. Управлението е много чувствително, всичко това е още в процес на изпитване. По една от установените връзки се получи сигнал за прекратяване. Трябва да призная, че подобно нещо се случва за пръв път. Искам да повторя програмата до този момент и да разбера защо стана така.