— Права си, докторе, ще ти се наложи да ми обясниш доста неща! — успя да надвика рева на мотора Брайън.
По време на краткия полет над града и залива ги ескортираха щурмови вертолети, а на по-голяма височина патрулираха изтребители. След като кацнаха на вертолетната площадка на военноморската болница, същата операция бе извършена по обратен ред. Когато и последният морски пехотинец изчезна от полезрението им, в стаята останаха още трима души.
— Бихте ли изчакали навън, генерале — попита Беникоф, — докато обясня на Брайън за какво става дума.
— В никакъв случай.
— Благодаря. Д-р Снеърсбрук, бихте ли ме представили, моля?
— Брайън, това е мистър Беникоф. Офицерът до него е генерал Шорхт, който иска да ти зададе няколко въпроса. Не бих го допуснала тук, но ми обясниха, че лично президентът е поискал спешно отговорите. Президентът на Съединените Щати.
— Наистина ли, докторе?
Може и да беше на двайсет и четири години, но очите му се бяха ококорили широко като на четиринайсетгодишен хлапак. Ерин Снеърсбрук кимна.
— Мистър Беникоф също е представител на президента. Той ръководи сегашното разследване… е, той ще обясни сам.
— Здравей, Брайън. Добре ли се чувстваш?
— Чудесно. Пътуването бе страхотно.
— Ти беше тежко болен. Ако искаш да отложим това…
— Не, благодаря. Малко съм уморен, но ако пренебрегнем умората, чувствам се добре. А и наистина бих искал да разбера какво се е случило с мен, какво става сега.
— Ами, знаеш ли, че си успял да създадеш действащ изкуствен интелект?
— Докторката ми го каза, но не си спомням абсолютно нищо.
— Да, разбира се. Ами, без да изпадам в подробности, ето какво: докато си демонстрирал този ИИ, лабораторията, в която си се намирал, е била нападната. Имаме основания да смятаме, че всички присъстващи са били убити, а ти си бил тежко ранен в главата. Предполагаме, че са те взели за мъртъв. Всичките ти записки, доклади, апаратурата, всичко, свързано с ИИ, е било иззето. Отвели са те в болницата, където те е оперирала д-р Снеърсбрук. В болницата си дошъл в съзнание и всичко оттам нататък, разбира се, ти е известно. Трябва да добавя обаче, че крадците изобщо не са открити, материалите — също.
— Кой ли го е направил?
— Боя се, че нямаме и най-смътна представа.
— Тогава защо бяха тези военни маневри?
— Имаше още един опит да бъдеш премахнат, докато беше в болницата, която току-що напусна.
Брайън изгледа зяпнал безизразните им лица.
— Значи искате да ми кажете, че ИИ е бил чопнат. И който го е направил, би искал тайната да си остане тайна. Дотам, че са се опитали да ме очистят, за да я запазят. Макар да не си спомням и думица за нея.
— Точно така.
— Ще ми трябва известно време, за да осмисля всичко това.
— Както и на всички нас.
Брайън погледна към генерала.
— А какво общо има армията с това?
— Аз ще ти кажа.
Генерал Шорхт измарширува напред. Беникоф понечи да се намеси, но се поколеба. Най-добре беше всичко да свърши сега. Снеърсбрук си бе наумила същото и кимна в съгласие на Беникоф, като го видя да се отдръпва. Генералът вдигна ръка — държеше магнетофон.
— Първо кажи данните си за самоличност. Име, дата на раждане, място на раждане.
— Защо, ваша чест? — попита учуден Брайън с неочаквано проявил се силен ирландски акцент.
— Защото така ти е наредено. Бяха направени изявления относно здравословното състояние и умственото ти здраве, които се нуждаят от потвърждение. Ще отговоряш на въпросите.
— Трябва ли? О, знам защо. Обзалагам се, че тези хора тук са ви лъгали за мен. Разправяли са ви разни дивотии за това, че съм на четиринайсет години, докато с вашите хубави сини очи вие сам можете да се уверите, че това не е вярно, нали?
— Може би, нещо подобно.
Генералът се наведе напред и очите му блеснаха.
— Думите ти ще бъдат вписани в досието.
Беникоф се извърна така, че генералът да не може да вижда лицето му. Бе прекарал известно време в Ирландия и знаеше какво означава да притиснеш един ирландец, а генералът си нямаше и представа.
Брайън се поколеба, огледа се и облиза устни.
— Сега в безопасност ли съм, генерале?
— Мога да гарантирам това стопроцентово. Оттук нататък нещата са в ръцете на армията на САЩ.