— Още по-добре! Ще се постарая добрият човечец да получи толкова за четене, че да му се вдигне кръвното.
— Любов от пръв поглед. Харесва ми как го работиш по ирландски.
— Налага се. Все едно, че виждам и чувам една от монахините в училището ми в Тара — веднъж строши линията си върху пръстите ми. И като стана дума за трошене, има ли някакъв шанс да строшим преградите? Да излезем оттук на чист въздух?
Беникоф се отпусна във фотьойла, който изскърца под тежестта му.
— И за това повоювах с властите. След като докторката прецени, че здравето ти го позволява, ще можеш да използваш балкона на десетия етаж.
— Завързан с въжета, че да не скоча, нали?
— Няма да е чак дотам зле — хвърлих един поглед, докато идвах насам. Предполагам, че е персоналното оазисче на някой адмирал. Доста е голямо, с кресла, с дървета, та дори и езерце с рибки. И добре се охранява.
— Тъкмо за това исках да ви попитам, мистър Беникоф…
— Просто Бен, ако обичаш — така ме наричат приятелите.
— Разбира се. Става дума именно за тази охрана. Какво ще стане, когато състоянието ми се подобри? Докторката каза да попитам теб.
Беникоф се изправи и закрачи из стаята.
— Мислих си доста за това, но не можах да намеря подходящ отговор. Боя се, че след като те изпишат от болницата, ще трябва да отидеш на някое също тъй охранявано място.
— Искаш да кажеш, докато намерите кой е откраднал ИИ и е стрелял по мен — същите хора, които по-късно са се върнали и са се опитали да довършат работата си.
— Страхувам се, че е е така.
— Тогава бих ли могъл да получа разпечатка от доклада за всичко онова, което е станало след нападението и кражбата в лабораторията, и на всичко, което сте открили досега?
— Има гриф „Строго секретно“. Но след като се отнася до теб и след като известно време не ти предстои пътуване, не виждам защо не. Утре ще ти донеса копие.
Една сестра надникна от вратата.
— Някаква апаратура трябвало да бъде монтирана тук. Д-р Снеърсбрук разреши.
— Докарайте я!
Двама техници с бели сака вкараха количката, следвани от офицер с отличителните знаци на електроник.
— Доставена е преди малко, господа. Разглобена и претърсена, отново сглобена, функционира безупречно. Кой ще се подпише за получаването?
— Дайте — рече Беникоф.
— Това не е терминал — рече Брайън и потупа металния куб.
— Не, сър. Това е нов модел принтер за вечна хартия. Терминалът идва след малко. Подпишете и тук, моля. Хартията е в онази кутия.
— Вечна ли? Това за мен е новост.
— Не би трябвало — рече Беникоф, когато принтерът и терминалът бяха монтирани и скачени и двамата отново останаха сами.
Извади лист хартия и го подаде на Брайън.
— Беше разработена в Университета за свободна инициатива за ежедневника, който издават там. Всъщност името на баща ти, както и твоето име, фигурират в първоначално издадения патент. Разбрах, че сте участвали в разработката.
— На вид и при допир е съвсем като обикновена бяла хартия.
— Опитай се да я сгънеш или разкъсаш. Видя ли за какво става дума? Това е здрава пластмаса с фактура като на хартия, покрита с тънък филм, което означава, че е почти неразрушима и напълно годна за многократна употреба. Идеалният вариант за ежедневник — разработка на най-светлите умове в твоя университет.
— Ако мога да седна и да получа чаша вода, би ли ми разказал за това?
— Ще ти дам вода. Ето. Знаеш ли нещо за селективното програмиране на телевизионните новини?
— Разбира се. Вкарваш си своя собствена програма — неща, които те интересуват. Бейзбол, борсови новини, конкурси за красота, каквото си поискаш. Телевизионните новини вървят по рубрики двайсет и четири часа в денонощието. Твоят телевизор записва само онези, които те интересуват, тъй че като се върнеш у дома и пуснеш новините — оха! — гледаш си само онова, което ти трябва.
Беникоф кимна.
— Е, вашият университетски вестник е още по-мощна версия на същото нещо. Редакторът е наел за репортери учени от целия свят. Те непрекъснато изпращат статии за всякакви научни и технически новости. Подреждат се по рубрики и се записват в база данни, заедно с всички новини от обичайните източници. Абонаментната система е подчинена на образователна схема. Когато натиснеш бутона „следва“, за да отхвърлиш дадена тема, компютърът си отбелязва това и избягва свързаните с нея статии. Още по-съществено е, че следи движението на очите ти със специален прибор. После прави анализ на съдържанието и описание на докладите по темите, които са те заинтересували. Това е истински образователен процес и системата става все по-добра и по-добра с профилирането на интересите ти. Толкова е добра, че ако не се получи срив, ще се уловиш, че не правиш нищо друго, освен да гледаш новини и картини, с които си съгласен и които одобряваш.