— И те превръща в нещо като информационен наркоман. А къде остава по-широката осведоменост?
— Предвидена е в системата. Извикването на данните е толкова ефикасно, че винаги съществува маса странична информация, дори и в документите, които са свързани с твоята тема.
— Страхотно! Излиза значи, че всеки абонат получава свой уникален вестник. За професора по хидравлика — нищо друго освен тръби, помпи и впръскватели от цял свят, плюс информация за Канзас, некролози от родния му град и новини за шаха, ако се интересува и от него. Каква чудесна идея.
— Хиляди мислят като теб. Абонатът плаща твърда цена, докато компютърът следи колко пъти е използвана дадена новина и автоматично я плаща на автора й.
Брайън нави листа вечна хартия колкото можа по-стегнато, но щом го пусна, той моментално се изглади.
— Всяка сутрин в пощенската ти кутия те очаква личният ти вестник. Ако се правеше от обикновена хартия, това би означавало всяка седмица да загива по едно дърво.
Беникоф кимна.
— Точно това е била и вашата мисъл с баща ти. Лабораторията по полагане на фини филми работела по създаването на плоски екрани за компютърните дисплеи. Баща ти им помогнал с математическите изчисления — и ето ти го резултатът. Многослойният филм се променя вътрешно по електронен път от бяло до черно. Върху хартията се отпечатват каквито искаш шрифтове — дори и по-едрички за хората с отслабнало зрение. След като прегледаш вестника, го връщаш в принтера. Докато се отпечатва новият, от листовете се изтрива старият вестник. Но дори и тази технология скоро ще стане излишна. На пазара всеки момент ще се появи свръхкнига, която е дебела едва три осми от инча и съдържа само десет страници. В гръбчето й е вграден мощен компютър, който управлява дисплей с голяма разделителна способност на всяка страница — по-голяма дори от страниците на печатните книги. Когато свършиш да четеш десета страница, се връщаш на първата и там вече те очаква нова страница. При наличието на сто мегабайта памет, тази десетстранична книжчица наистина ще побира една доста значителна библиотека.
— Засега ще се задоволя с това, наистина е добро. Ще си съставя свой вестник.
— Можеш, разбира се, но не за това ти донесох принтера. Опитал си се да си поръчаш някои книги и молбата ти бе предадена на мен. С принтера можеш само да ги складираш в паметта, но с вечната хартия можеш да си отпечаташ всяка книга, която пожелаеш, да си подвържеш листовете в папка и да се приличаш на слънцето, докато четеш.
— И да използвам отново листовете след като свърша! Доста неща са станали, за които нямам памет. Слушай, не можеш ли да отпечаташ с това нещо доклада, за който те бях помолил? Бих могъл да го получа веднага.
Беникоф се обърна към терминала.
— Не знам. Ако болницата разполага с достъп до строго секретна компютърна мрежа, това би могло да стане. Има само един начин да разберем.
Той набра собствения си код, влезе в системата за охрана и намери необходимото меню. Ала преди да успее да продължи, изписаният върху екрана текст изчезна и на негово място се появи сърдитото лице на генерал Шорхт.
— Какво означава този пробив в сигурността? — малкото говорителче на терминала правеше стържещия му глас още по-неприятен.
— Добро утро, генерале. Просто се опитвах да получа копие за Брайън от секретния доклад относно „Мегалоуб“.
— Да не сте полудели?
— Не повече от обичайното. Помислете, генерале. Брайън е бил там. Той е единственият ни свидетел. Необходима ни е помощта му. Ако сега не получа копие, ще му го донеса утре. Схващате ли смисъла на казаното дотук?
Генерал Шорхт гледаше втренчено, потънал в студено мълчание, докато размисляше.
— Мрежата в болницата не е сигурна. Ще изискам Пентагонът да изпрати копие до тукашната централа по сигурността. Ще ви го донесе вестовой.
С последните му думи образът се изгуби от екрана.
— Е, довиждане тогава, сър, радвам се, че си побъбрихме. Чу всичко, нали, Брайън?
Брайън кимна.
— Не знам дали ще мога да помогна, но поне ще разбера какво се е случило тогава с мен. Д-р Снеърсбрук спомена, че останалите били убити. Колко бяха?
— Просто не знаем. И това е от най-вбесяващите неща в този случай. Можем да бъдем достатъчно сигурни за една от жертвите — президента на „Мегалоуб“ Джей Джей Бекуърт. Открихме капка негова кръв. Но всичките останали седемнайсет души са безследно изчезнали. Колко от тях са убити, колко са участвали в престъплението — нямаме си и представа. Ще прочетеш това в доклада.