— Един скучен чиновник! Просто ми се наложи да вляза в тази роля, и то не по свой избор. Започнах с експертните системи, но трябваше да се заема с аварийни „ремонти“ на други подобни системи. Станах толкова добър в тази работа, че се озовах ето тук. Това е тъжната история на живота ми.
— Не е чак толкова тъжна. Не всеки може да позвъни на президента и да си побъбри…
В този момент, сякаш дочул разговора им, телефонът иззвъня. Брайън го вдигна, послуша, сетне кимна:
— Добре. Кажете му да се качи.
— Е, аз ще тръгвам — каза Бен. — Вече накарах адвоката, с когото ти току-що разговаря по телефона, да чака цял час. — И той се засмя, като видя изражението на Брайън. — Президентският детектив е всевиждащ, не го забравяй. Част от работата ми е да те запазя жив. Всички посетители се проверяват. Засега личният живот и уединението се изключват.
Като каза това, Бен сложи пръст на устните си, посочи към тавана и изрече безгласно: генерал Шорхт. Брайън кимна с разбиране и Бен излезе.
Би трябвало сам да се сети. Терминалът му бе свързан пряко с генерала, а не бе далеч от ума, че тук, във военната база, и стаята навярно се подслушваше. Ето още нещо, което не биваше да забравя. Чу се почукване на вратата и той извика:
— Влез!
Отвори широко очи, когато на вратата се появи мъж във военна униформа. На табелка върху гърдите му бе изписано: „Майор Майк Слоун“.
— Искали сте да се срещнем.
— Нямах предвид точно определен човек. Но исках да се срещна с адвокат.
— Тогава това съм точно аз — той се усмихна: спокойна усмивка върху слабото му, загоряло лице. — От генерал-адютантската служба. Имам допуск до свръхсекретни материали, ето как успях да прочета досието ти. И така, кажи ми, Брайън, с какво мога да ти помогна?
— Ами, допуснат ли сте и до… граждански дела?
Майк се засмя.
— Има само един вид право. Преди да се насоча към занаят, който предлага повече пътуване, образование и кариера, робувах в юридическите змийски гнезда на Уолстрийт.
— Как си с договорите?
— Супер. Това бе една от причините да постъпя във войската — да се отърва от корпоративното право.
— Един сериозен въпрос тогава: на мен ли ще помогнеш или на армията?
— Добър въпрос. Ако има преплитане на интересите, армията стои на първо място. Ако е чисто граждански казус, той си остава строго конфиденциален между нас, освен ако не наемеш цивилен адвокат. Ще ми кажеш ли за какво става дума?
— Разбира се. Струва ми се, че въпросът е конфиденциален. Знам, че терминалът ми се „слуша“, смяташ ли, че и стаята се подслушва?
— Това е също добър въпрос. Дай ми няколко минути, за да позвъня по телефона, и ще разбера дали ще мога да ти отговоря.
Минаха повече от няколко минути, почти цял час, преди майорът да се завърне.
— И така, Брайън, с какво мога да ти помогна?
— Стаята подслушва ли се?
— Естествено не мога да отговоря на въпроса ти. Но мога да те уверя, че разговорът ни ще е конфиденциален.
— Добре. Тогава ми кажи: мога ли да съдя „Мегалоуб“ за това, че не ми е осигурила охрана, за това, че ме е поставила в ситуация, опасна за здравето ми?
— Първият отговор, който ми идва наум е „Няма да е лесно“. Държавата притежава солиден дял от акциите на компанията и никой не е забогатял, като съди властите. Но трябва да видя копие от трудовия ти договор.
— Ето го там, на масата. Точно той ме озадачи. Не искам да ги съдя: достатъчно е да ги заплаша. Заплаха, която да доведе до по-добър договор от този. Знаеш ли всичко за мен, за паметта ми?
— Тъй вярно. Четох цялото ти досие.
— Тогава си разбрал, че ми липсва паметта за последните няколко години. И така, докато препрочитах кореспонденцията си, открих, че „Мегалоуб“, водена далеч не от благотворителни цели, ме е притиснала финансово, когато съм свършил парите за проектирането на ИИ. Открих, че за съжаление, съм бил напълно лишен от всякакъв усет за финанси. Но толкова много съм искал да довърша работата, че съм се оставил да ме подмамят да подпиша този договор. Според него компанията печели много повече от онова, което ми дава.
— Значи трябва най-напред да го прочета.
— Направи го. Аз ще си взема портокалов сок. Искаш ли? Или нещо по-силно?
— Не и когато съм на служба. Нека бъде сок.
Майорът чете бавно и внимателно. Брайън също почете — беше си отпечатал копие на образователна статия от Карбонел за новото математическо поле на ексклуоровата геометрия. Това бе въпрос на психология, който в основни линии разглеждаше защо хората започват да рисуват диаграми, когато устните обяснения станат прекалено сложни. Става така, защото езикът е фундаментално линеен и едноизмерен. Можем да кажем „предишен“ или „сетнешен“, но няма начин да съотнесем четири или пет неща едновременно. Без ИИ изобщо да излиза от ума му, той осъзна, че тъкмо защото човешкият интелект функционира по такъв начин, при изкуствения интелект нямаше никакви ограничения. Вместо с три или четири идеи-местоимения, ИИ може да се справи с десетки местоименни форми едновременно. Примигна и вдигна очи от текста, тъй като адвокатът се разсмя и остави договора на масата. Поклати глава, изгълта портокаловия сок и чак тогава заговори.