— Малко се уморих. Можем ли да прекратим за днес?
— Дадено. Разбрахме се да дърпаме щепсела при първия признак на умора.
— Благодаря. Иска ми се да получа достъп до имплантирания процесор с команди, далеч по-сложни от „Изключи!“
— Е, винаги можеш да опиташ.
— Нали ще е страхотно, ако успея? Просто да изкомандвам процесора: „Ей, отвори файла за топологията!“ — В усмивката на Брайън изведнъж се прокрадна изненада. — Нали когато дойдох, ти казах, че знам малко или почти нищо за математическата страна на топологията? Е, сигурно съм бил уморен, или просто разсеян. Сега обаче си спомням много добре работата си. В нея се съдържаха доста новости за времето си. Всичко започна просто с използването на алгебричната теория на възлите, основаваща се на стария многочлен на Воон Джоунс за подреждане на хаотично непроменливите траектории, след което това се прилага към различни физични проблеми. Не е нещо кой знае колко особено и съм сигурен, че вече е напълно остаряло. Сега разбирам защо съм изоставил чистата математика и съм се заел с ИИ.
Брайън изглежда приемаше трансплантираните си спомени за нещо нормално, но не и Снеърсбрук. Ръцете й трепереха толкова силно, че се наложи да сключи пръсти. Брайън бе използвал имплантирания процесор, за да получи връзка със собствената си памет. Вътрешният интерфейс човек-машина наистина се бе задействал.
16.
14 ноември 2023
Мястото за отдих на десетия етаж на болницата приличаше повече на градина върху покрив, отколкото на балкон. Морският пехотинец провери пропуска на Беникоф, преди да го пусне между саксиите с палми. Брайън седеше под сянката на един плажен чадър; предишния ден бе сглупил да заспи на слънцето и лицето му бе изгоряло, та не искаше това да се случи отново. Вдигна очи от книгата и помаха.
— Радвам се да те видя, Бен.
— Аз също, макар че новините няма да ти се понравят. Няма да получим съдебно решение за онази твоя база данни. Напоследък правилата за опазване на тайната се затегнаха и законът изключва подобен достъп. Ако беше мъртъв, нещата щяха да са съвсем различни.
— Не разбирам.
— От време на време някой умира при автомобилна злополука и не оставя кода си за достъп. Трябва да ти кажа, че и в тези случаи има съдебни заседания, доказване на роднински връзки и сума още неща, за да се получи съдебно решение за достъп. И никакви изключения от правилото.
— Тогава какво мога да направя?
— Да стигнеш лично до тази мрежа. Да докажеш, че ти си ти, тогава е вече в правото на компанията да реши дали ще те допусне до материала или не. А това може да се окаже доста опасно.
— Защо?
— Защото — напълно съм сериозен — компанията, която съхранява твоите файлове не е в страната. Намира се в Мексико.
— Будалкаш ме!
— Де да беше така. Компанията е в Тихуана. Там заплатите все още са по-ниски. Съвсем близо е до границата, на 12 мили оттук. Голяма част от монтажните заводи на американските електронни компании се намира там. Тази фирма навярно е създадена, за да ги обслужва. Да почнем ли да мислим за евентуално пътуване до там?
— Не, за момента не.
— Така си и мислех, че ще отговориш — Беникоф се усмихна, като видя изненаданото изражение на Брайън. — Защото доколкото разбрах, твоят военен юридически ястреб е принудил адвокатите на „Мегалоуб“ да се мятат и да вият от яд. В края на краищата ще клекнат. Ходих горе по този въпрос. И сега оттам са натиснали военните да окажат от своя страна натиск върху компанията да подпише новия договор.
— Какво означава „горе“, с Бога ли си говорил?
— Почти. И предположих, че няма да поискаш да видиш тези файлове, докато не се уреди бъдещото ти положение.
— Водиш с едни гърди пред мен.
— Не е трудно човек да надхитри четиринайсетгодишен хлапак!
— Ала-бала. Четиринайсетгодишният вече пропи бира. Ще ми правиш ли компания?
— Разбира се. Стига да е „Бохемия ейл“.
— Не я знам тази.
— Тъй като стана дума за Мексико, бирата е оттам. Мисля, че ще ти хареса.
Брайън се обади по телефона и сервитьор от стола донесе бирите. Примлясна с устни и отпи голяма глътка.
— Добре е. Говорил ли си с док Снеърсбрук наскоро?
— Тази сутрин. Каза, че си скучал и си искал да се измъкнеш навън. Но тя иска да останеш в болницата поне още седмица.
— И на мен така ми каза. Няма проблеми, ще го изтърпя.
— Предполагам, че следващият ти въпрос ще бъде дали можеш да отидеш до Мексико.
— Бен, да не би днес да ти е денят за четене на мисли?
— Не е трудно. Ти искаш тези файлове да са в безопасност, ние — също. Телефонните линии могат да бъдат подслушвани, данните — да се копират. А GRAM-овете могат да се забутат по пощата.