Ерин Снеърсбрук вдигна очи и се усмихна на влизащия Брайън.
— Допада ми вкуса ти за шапките. Тази превъзхожда стопроцентово болничното боне, дето носеше. Готов ли си за работа? Днес искам да изпробваме нещо ново.
— Какво? — Брайън свали шапката, настани се на зъболекарския стол и усети паешкия досег на металните пръсти.
— Ако нямаш нищо против, бих искала да отложим малко работата си по възстановяването на паметта и в този сеанс да видим дали не можем да доразвием таланта ти да общуваш с имплантирания процесор.
— Разбира се. Досега не ми е идвало наум да те попитам, но що за централен процесор е той?
— Това е паралелна процесорна единица, която съдържа 128 прости, но бързодействащи процесори. Излъчва съвсем малко електричество и изобщо не грее — температурата му е съвсем малко по-висока от твоята. Използваният ток е почти незначителен. Всъщност този компютър използва толкова енергия, колкото и мозъчните клетки. И маса памет. В добавка към шестнайсетте GRAM-а с памет 64 милиарда бита, твоят имплантант съдържа и четири милиарда думи от B-CRAM.
— B-CRAM ли? Това е някаква новост, която не ми е известна.
— Да, нови са. B-CRAM е памет, предназначена за определяне на най-сполучливите съвпадения. Бе разработена за приложение в базите данни, но е идеална и за нашата цел, тъй като може почти мигновено да открие данни, които съвпадат напълно с входните. В-CRAM автоматично сравнява по модел всяка входна данна в паралел с векторите на приличащи й по „тежест“ данни, въведени в нея. Това са компонентите, които съхраняват информацията за възстановяването на нервните ти връзки на входа и изхода.
— Каква конфигурация! Но въпреки че не греят, те все пак се нуждаят от някакво електричество. Само не ми казвай, че ще трябва отново да ми отваряш главата, за да подменяш батериите!
— Едва ли! Електронните импланти, досущ като сърдечните пейсмейкъри, вече не зависят от капризни енергоносители, които трябва да бъдат презареждани от външен източник. Това са минали работи. Сега се захранват от метаболични батерии, които се зареждат от кръвната захар.
— Сладки батерии… технологиите направо са се развилнели. И така, какво искаш да опитаме сега?
— Ще направим една пробна серия. Ще ни отнеме около десет минути. Искам да видя дали усещаш процесора, дали можеш да го подслушаш или чуеш — наречи го както искаш. Нали си спомняш, че го усещаше, когато той осъществяваше връзки с паметта ти. Искам да видя дали можем да възстановим това усещане.
— Вижда ми се разумно.
След няколко минути Брайън се прозя шумно.
— Долавяш ли нещо? — попита лекарката.
— Абсолютно нищо. Машината работи ли?
— Перфектно. Току-що започна отново теста.
— Не се ядосвай, докторе. Все още сме в началото. Защо не пуснем отново онзи сеанс, когато влязох в контакт, да видим дали не бихме могли да създадем отново същите условия.
— Това е добра идея, ще я опитаме утре.
— Ще мога ли да се измъкна оттук след седмица?
— Във физическо отношение — да, стига да не правиш нищо уморително. Никакви стълби или бързо ходене, долу-горе същият обем усилия, които правиш и тук в един обичаен ден. След време ще можем да увеличим натоварването. Това е физическата страна на пътуването; сигурността ти е друг въпрос. Него ще трябва да го зададеш на Бен.
Дали електронната банка в Мексико държеше данните за работата му по ИИ? Толкова много неща зависеха от това.
17.
20 ноември 2023
— Ето това е! Пред очите ти е „Господин Добра новина“ — рече Беникоф, втурнал се въодушевено през вратата.
Брайън затвори книгата, която четеше — „Увод в приложната ексклуорова геометрия“, — и вдигна очи; отначало не можа да познае другия мъж, който вървеше подир Бен. Облечен в костюм с жилетка, вратовръзка, с блестящи, високи черни обуща.
— Майор Майк Слоун!
— Същият. Дегизировката бе неизбежна, тъй като високопоставените адвокати на „Мегалоуб“ гледат с презрение на държавните ни униформи, но се отнасят с известно уважение към този шивашки сувенир от цивилните ми години. Съгласиха се. — Той отвори ръчно изработеното си, кожено дипломатическо куфарче и извади дебел сноп листове. — Ето го. Напълно съм убеден, че тъкмо това е договорът, който искаше.
— Откъде мога да бъда сигурен?
— Защото съм го проверил — обади се Беникоф. — Не лично, но го пратих до Вашингтон. Там разполагаме с юристи, които могат да глътнат „Мегалоуб“ за закуска. Увериха ме, че е железен: получаваш условията, които искаше, плюс по-добра от очакваната заплата. След изваждането на непроизводствените разходи, разходите по разработката и всички други обичайни разходи, ще получиш близо петдесет процента от печалбите. Готов ли си за едно малко пътуване на юг от границата?