— Значи това е вашият нов изкуствен интелект?
— Не, това е само малка стъпка, направена преди години. Решението при разработката на истинския изкуствен интелект е нещо напълно различно.
— Какво е то?
Брайън се усмихна на директния въпрос.
— Не е толкова лесно да се обясни, но мога да ви покажа какво съм направил. Лабораторията ми е ей там.
Той ги поведе през преходните помещения. На Бекуърт всички те му се сториха твърде безинтересни, просто системи от компютри и терминали. Не за първи път се почувства доволен, че е свързан с бизнеса на предприятието. Много от апаратите бяха включени и работеха, макар и без надзор. Когато минаха покрай една маса с голям телевизионен екран, той се спря като закован.
— Господи! Това да не е триизмерен образ?
— Да — каза Маккрори, обръщайки се недоволно намръщен с гръб към екрана. — Но на твое място нямаше да го гледам чак толкова дълго.
— Защо не? Това ще направи революция в телевизионния бизнес, ще станем световен водач… — той прокара пръст по челото си, защото почувства, че започва един от редките му пристъпи на главоболие.
— Ако работеше идеално — да, бихме станали. Както виждаш, на пръв поглед е чудесен. С изключение на това, че никой не може да го гледа повече от минута-две, без да го заболи глава. Но смятам, че сме намерили добър начин да оправим нещата при следващия модел.
Джей Джей се извърна и въздъхна.
— Как са казвали някога? „Връщаме се на чертожната дъска.“ Както и да е, усъвършенствайте този модел и ще завладеем света — той поклати глава и се обърна отново към Брайън:
— Надявам се, че имаш да ни покажеш нещо, което работи по-добре.
— Имам, сър. Ще ви покажа новия робот, който ще преодолее повечето от ограниченията на старите ИИ-машини.
— Това ли е роботът, който може да усвоява нови начини за придобиване на знания?
— Това е. Ето там. Робин-1. Роботен интелект номер едно.
Джей Джей погледна, накъдето му сочеха, и се опита да скрие разочарованието си.
— Къде?
Всичко, което видя, беше работна маса с някакви електронни системи и голям монитор. Изглеждаше точно като всяка друга част от лабораторията. Брайън посочи към една поставка за електронни уреди, голяма горе-долу колкото шкафче за папки.
— Повечето от управляващите схеми за Робин-1 са там. Той се свързва чрез инфрачервени лъчи с механичния си интерфейс, онзи робот ей там.
Телероботът не приличаше на никой друг от тези, който Джей Джей беше виждал дотогава. Както бе поставен на пода, наподобяваше на дърво, обърнато с короната надолу, и стигаше до кръста му. При върха имаше два изправени нагоре ствола, завършващи с метални сфери. Двата долни израстъка се разклоняваха веднъж, а после всеки от тях отново и отново, докато се стигнеше до най-миниатюрни клончета, тънки като спагети. Джей Джей не остана очарован.
— Малко метални пръчки, залепени за две метли. Нищо не разбирам.
— Едва ли могат да се нарекат метли. Пред вас е най-новото постижение на микротехнологията. То преодолява повечето механични ограничения на предишните поколения роботи. Всяко разклонение е манипулатор с обратна връзка, който дава възможност на програмата за управление да получава входящи данни и…
— Какво може да прави? — попита рязко Джей Джей. — Нямам много време.
Кокалчетата на пръстите на Брайън побеляха, толкова силно стисна юмруците си. Опита се в гласа му да не прозвучи гняв.
— На първо място, може да говори.
— Да го чуем — Джей Джей погледна многозначително часовника си.
— Робин, кой съм аз? — попита Брайън.
Във всяка от металните сфери в края на изправените стволове се отвори по един ирис. Забръмчаха миниатюрни двигателчета и „очите“ се насочиха към Брайън. После се затвориха с щракане.
— Ти си Брайън — каза бръмчащ глас, излизащ от говорителите, вградени в сферите.
Джей Джей пое въздух дълбоко.
— Кой съм аз? — попита той.
Не последва никакъв отговор. Брайън се намеси бързо.
— Отговаря само, когато чуе името си — Робин. Вероятно не би могъл да разбере и гласа ви, защото е получавал гласови данни само от мен. Аз ще го попитам. Робин, кой е този? Фигурата до мен.
Диафрагмите се отвориха и очите се раздвижиха отново. После се чу леко съскане, тъй като безбройните метални иглички се задвижиха в синхрон и машината тръгна към Бекуърт. Той отстъпи назад и роботът го последва.