— Компютър! — рече възхитен Брайън. — Да не би да искаш да ми кажеш, че тази играчка ще се справи с всичките ми бележки, таблици, изчисления и графики?
— Точно така. Включително и с холограмите. Преди петнайсет години никой не можеше дори да си представи колко нещо може да се побере в такава машинарийка. Разполага освен това с приемник-предавател за включване в телефонна мрежа и със спътникова система за определяне на местоположението, така че винаги да знаеш къде се намира. Цялата повърхност на черната кутия е от изключително ефикасно фотоелектрично покритие за самозареждане и… гледай сега!
Беникоф дръпна рязко бутона на ключалката: с виещ звук се изтегли дълга корда.
— Можеш да го зареждаш и на ръка с вградения генератор. Готов е да изпълни всяко твое желание. Преди да тръгнем, изключих телефонния му модем, така че никой, включително и генерал Шорхт, не би могъл да разбере къде си и какво правиш. Защо не включиш единия от GRAM-овете и да видиш какво има в тях.
За Брайън не представляваше проблем да получи достъп до файловете. След малко той погледна Бен.
— Нямам съмнение — те са. Познах ранните си неща, помня ги добре. Това е проектът LAMA, по който работих с баща си. По-нататък, виж тук, можем да прескочим към по-късните ми изследвания. Виждат ми се познати, но определено не си ги спомням добре. А пък що се отнася до последните неща, сигурен съм, че изобщо не съм ги виждал. Ето, този последен файл е отпреди няколко месеца. Само няколко дни преди нападението над лабораторията.
— Фантастично! Дори повече, отколкото се бяхме надявали. А сега да вървим. Снеърсбрук те иска веднага в леглото след тази еднодневна екскурзия. Мислеше, че няма да имаш нищо против. Аз се съгласих, особено след като ще можеш да вземеш този компютър в стаята си. Освен това искам да си под охрана, за да не се безпокоя за теб, докато проверим отново всички, отговарящи за безопасността.
— Бих могъл да мина и без днешния ден. Дори очаквам с нетърпение да се върна в болницата. На тишина и на спокойствие, плюс възможността да прочета тези файлове.
— Съгласен. След като задвижа разследването по сигурността, ще обсъдя нещата с „Мегалоуб“ и ще се върна при теб. Тогава ще решаваме какво да предприемем по-нататък.
Бронираната камионетка намали ход и излезе от магистрала 5 при изхода за Импириъл Бийч. Там ги чакаха колите на Бреговия патрул. Набраха отново скорост и ескортирани преминаха през центъра на Коронадо — при приближаването им всички червени светофари светваха зелено — и накрая през отворената врата на базата. Чак когато се прибра в стаята си, Брайън почувства колко бе изморен. Тръшна се на леглото и в този момент влезе д-р Снеърсбрук.
— Пренатоварил си се, сигурна съм, но нямаше как да се предотврати това — тя лепна телеметър върху китката на Брайън и закима, вгледана в показанията му. — Няма нищо опасно. Хапни нещо и почивай. Не — добави тя, като видя, че Брайън посяга към компютъра. — Първо лягай. Хапни нещо. После ще мислим за работата.
Брайън сигурно бе задрямал, още докато ядеше шоколадовия пудинг. Стресна се и сепнат забеляза, че навън почти се бе стъмнило. Масата до леглото му бе празна и той изведнъж се уплаши; но страхът изчезна, когато напипа под възглавницата си компютъра и GRAM-овете. Сигурно бе заспал неочаквано, но не и преди да прибере всичко. Вратата се отвори и през нея надникна сестрата.
— Сигурно току-що си се събудил — рече тя. — Пулсът на човек не скача така рязко, докато спи. Искаш ли нещо?
— Не, добре съм, благодаря. Почакай, би ли повдигнала леглото откъм възглавницата?
Чете файловете си, докато не донесоха вечерята му. Храни се, без да забележи какво яде, не усети и кога отнесоха подноса. Сепна се, чак като влезе нощната сестра и посочи часовника си.
— Безапелационно нареждане на д-р Снеърсбрук. Лампите да се изгасят в единайсет и да не се приемат никакви оправдания.
Той не възрази, усети колко много се бе изморил. Може би бе глупаво да слага компютъра под възглавницата си, но така напрежението му се стопи.
Когато се събуди на сутринта, Беникоф бе в стаята му с мрачно и решително изражение на лицето.
— Какви са новините от престрелката? — попита Брайън.
— Лоши. И двамата детективи са убити. Но успяха да ни измъкнат. От убийците — никаква следа.
— Съчувствам ти, Бен. Знам, че единият от тях бе твой приятел.
— Той си изпълни задълженията. А сега — на работа. Имаш ли новини за мен? — попита той. Преструваше се на спокоен, а бе напрегнат като опъната пружина.
— Някои добри, други тревожни. Но не пребледнявай така, Бен. Предполагам, че най-подходящото е човек да получи инфаркт, докато се намира в болницата, но ще е по-добре да минеш и без него. Прегледах файловете, доста пропуснах, но без да изтърва нещо важно.