— В името на сърдечното ми здраве давай първо добрите новини.
— С това, което имам тук, съм деветдесет и девет на сто сигурен, че ще мога да създам ИИ, който да действа. Предполагам, че искаше да чуеш точно това.
— Определено. А сега — тревожната част.
— Това, което е записано в паметта, не са проекти или планове, а специфични отработени части и детайли, има също и подробни въпросници и бележки. Но в голямата си част това са стъпките ми по пътя към ИИ, а не самият път.
— Можеш ли да го възстановиш?
— Сигурен съм, че мога. Това, че някои проблеми са изцяло решени, както и бележките за възможни решения на други, би трябвало да ме държи на правия път. Задънените улици също са внимателно посочени. Ще се справя, Бен, сигурен съм, че ще мога. И така, какво следва оттук нататък?
— Ще видим какво ще каже д-р Снеърсбрук. Да видим дали си напълно готов да те изпишат окончателно от болницата.
— И тогава? Имаме достатъчно доказателства, че гаднярите още ме държат под прицел.
Беникоф стана и закрачи из стаята.
— Сега вече знаем със сигурност, че те дебнат. Знаят, че си оцелял при предишните две нападения, иначе не биха опитали отново. Живеем в свободно общество и тайните се опазват трудно. Ако наистина искат да продължат преследването, ще трябва да открият местонахождението ти, независимо къде ще отидеш оттук. Затова трябва да направим така, че където и да се намираш, където и да работиш, то това да бъде на възможно най-недостъпно място. Повярвай ми, доста си блъскахме главата с този въпрос.
— Да ми построите лаборатория във Форт Нокс, сред златните кюлчета?
— Не се смей, защото и тази възможност бе обмислена. Преди да се случи всичко това, ти бе просто един от многото учени, които работят по някакъв изследователски проект. Проверих сведенията на „Мегалоуб“ и, ако щеш вярвай, към работата ти е бил проявяван незначителен научен и комерсиален интерес. Всичко това сега е коренно различно. Фактът, че някой или някои неизвестни лица са рискували толкова много, за да сложат ръка на изобретението ти, привлече интереса на всички възможни правителствени институции. Сега всички искат да участват и са се юрнали да съставят програми как евентуално да използват ИИ във ведомствата си. Което пък е добре дошло за „Мегалоуб“, а би трябвало — и за теб. Всички необходими за изследователска работа фондове са готови да дават. Затова — граби.
— С най-голямо удоволствие. Но къде ще стане това грабене?
Беникоф потри ръце и се усмихна дяволито.
— Обещай да не се смееш, като ти кажа. Веднага щом си в състояние да се заемеш с работа, ще се върнеш в старата си лаборатория на „Мегалоуб“ в Окотильо Уелс.
— След всичко, което се случи там, то е последното място, за което бих си помислил!
— Не, не е така, не и когато стане дума за сигурността му. Тя бе от най-висока класа, с изключение на един малък проблем.
— Quis custodiet ipsos custodes?
— Точно така. Кой ще пази от пазачите? Един или повече от охранителите не са оправдали доверието. Нападението и грабежът са отлично планирана операция на вътрешен човек. Това повече няма да се случи. Взели сме нова охрана, професионалисти.
— Не ги дръж в тайна кои са!
— Американската армия, ето кои са. Армията държи една шеста от акциите на „Мегалоуб“ и никак не й харесва онова, което се случи. Морската пехота също предложи да поеме работата. Смятат, че имат дял в операцията, след като те охраняват тук. Имаше дори предложения армията и морската пехота да се редуват по един месец, за да се види кой ще свърши работата по-добре, но този план бе отхвърлен почти веднага, можеш ли да си представиш! В момента на паркинга се строи помещение за охраната. Паркингът и без това няма да трябва, тъй като в бъдеще достъпът на автомобили ще бъде крайно ограничен. Мисля, че този път ще успееш да довършиш работата си.
— Не ми харесва. Постоянната заплаха изобщо не помага на съсредоточаването. Но не мога да измисля нищо по-добро. Предполагам, че продължавате да търсите престъпниците?
— След вчерашния случай разследването отново придоби първостепенна важност.
Брайън помисли малко, сетне бръкна под възглавницата си и извади втория GRAM.
— Дръж, по-добре е да е у теб. Той съдържа бекъпа на всичките ми бележки. Просто за всеки случай.
— Няма да ми потрябва — Бен се опита думите му да прозвучат искрено, но не успя. — Но, както казваш, за всеки случай.