— Разбира се, че знам. Аз. И мога да те уверя, че тази част от доклада е завършена — отвърна Беникоф.
— И след кражбата и прострелването на Брайън е имало още два опита за покушение срещу него?
— Точно така.
— В такъв случай ми се струва, че разкриването на престъплението трябва да бъде от първостепенна важност.
Беникоф не знаеше дали да се засмее или да се разсърди.
— Ти нали разбра, че аз ръководя разследването? Че работя по него непрекъснато от няколко месеца?
— Сър, не ме разбирайте погрешно! Не исках да омаловажа усилията ви, просто предложих помощта си.
— И как ще го направиш?
— Като напиша експертна програма, подчинена само на една цел: разкриване на престъплението.
Беникоф се облегна назад и разтърка с длан брадата си, потънал в кратко мълчание; сетне радостно кимна:
— Капитане, моите благодарности. Колко глупаво от моя страна, че не съм се сетил. Мисля в бъдеще да не постъпвам тъй глупаво. Колко бързо можеш да се преместиш тук?
— Аз съм част от екип. Останалите са отлични специалисти и ще могат да продължат и без мен. Мога да пристигна след ден-два. Ще трябва първо да напиша бележките си по въпросите, върху които работя, за да могат да се ползват от другите. А след това, стига те да имат връзка с мен тук, мога да се преместя веднага. Ако желаете — в края на седмицата. Работата в академията е важна, но не толкова важна, колкото тази тук. Ако ми разрешите ще ви напиша тази експертна програма. И ще съм на линия за бъдещата работа по ИИ. Съгласни ли сте?
— Чудесно. Ще организирам нещата така, че да получиш достъп до всички материали. И ще си скубя косите, че сам не съм се сетил. Едно разследване от такъв тип е в основната си част уморително, отегчително подреждане на факти и проверка на безброй улики. Това си е работа за компютър, а не за човешко същество.
— Напълно съм съгласна. Ще се върна веднага, щом мога. Благодаря още веднъж, че ме поканихте.
Когато тя стана, двамината също се изправиха, ръкуваха се и я изпроводиха с поглед; очите на часовия морски пехотинец също я проследиха как си отива.
— Тя е абсолютно права за тази програма за разкриване на престъплението в „Мегалоуб“ — рече Брайън. — Ако можем да си върнем първия мой ИИ, работата ми ще се улесни дяволски много.
— Работата ти ще се улесни дяволски, ако останеш жив. Искам да спра нападенията… и да разкрия престъплението.
— Е, щом поставяш въпроса така, съгласен съм.
20.
5 февруари 2024
Беникоф погледна часовника си.
— Добрата новина е, че от днес нататък можеш да излезеш от болницата. Д-р Снеърсбрук казва, че си в чудесна форма. Готов ли си да се преместиш?
— Веднага, щом и вие сте готови. Умирам да си тръгна — рече Брайън, затвори и заключи куфара и го постави на пода до компютъра си. — Какво ще кажеш за този куфар? Изглежда като кожен, но е направен от тефлар с кръстовидни влакна и с пълнеж от боронов нитрит. Не може нито да се разкъса, нито да се среже, ще трае вечно. Подарък от д-р Снеърсбрук…
Бен въздъхна.
— Знам. Тя сви презрително устни, когато видя, че ти нося дрехите в пластмасова торба. А ти щеше да предпочетеш да си ги носиш в нея. — Той погледна часовника си. — Имаме още малко време. Това е добрата новина.
— А лошата?
— За помощника ти. Работата с аспиранта от МТИ не стана. Е, квалификацията му отговаря, само дето е женен, с три деца и няма начин да го накараме да напусне Бостън.
Брайън потърка брадата си и се намръщи.
— Тогава… значи капитанът ще получи работата?
— Според документите тя е също толкова добра. Стига да я искаш и да я смяташ за достатъчно квалифицирана. Ако желаеш, ще продължа да издирвам подходящи кандидати.
— Не знам, Бен, предполагам, че просто се държа глупаво. Ако капитанът, Шели, бе мъж, нямаше да се колебая и секунда. Това моето е просто някакво вътрешно усещане.
Бен мълчеше, оставяйки Брайън сам да вземе решението. А той прекоси стаята, върна се и се отпусна на стола.
— Добра ли е?
— Не би могло и да се иска повече.
— Да не би да се държа като женомразец?
— Не съм казвал подобно нещо. Решението е твое.
— Тогава тя остава. Как върви експертната й програма за разследването?
— Много добре. Искаш ли тя да ти обясни?
— Разбира се, веднага щом програмата тръгне. Така ще имам възможност да я видя и как работи.
Бен отново погледна часовника си.
— Време е. Ще звънна долу и ще им кажа, че сме готови. Искам също така да се запознаеш с мъжа, който ще отговаря за безопасността ти. Името му е Ууд. Много опитен, много отговорен. Не го казвам просто ей така, защото животът ти може до голяма степен да зависи от него. Мисля… не, убеден съм, че е най-добрият.