— Тъкмо идвах да те взема — рече той. — Обади ми се д-р Снеърсбрук и нареди, ако още не си в стаята си, да те отведа там моментално.
— Тъкмо натам отивахме — рече Брайън и вдигна ръце в знак, че се предава. — Дългата ръка на докторката стига навсякъде.
— Не се съмнявай в това — съгласи се Бен. — Ще се видим утре.
Брайън се изненада, че бе настанен в сградата, заемана от войниците.
— Точно в средата на постройката — рече Ууди. — Отвсякъде си обграден от старите муцуни, да не говорим за постовите. Стигнахме.
Апартаментчето бе малко, но удобно: всекидневна, спалня, кухня и баня. Компютърът му бе на работната маса, багажът му бе разопакован.
— Когато поискаш да вечеряш, само вдигни телефона и ще ти донесат. Тази вечер ще има руло от месо — добави майорът, докато затваряше вратата.
21.
16 февруари 2024
Брайън не можеше да заспи. Може би се дължеше на вълнението от пътуването, на смяната на леглото, на всички онези неща, които му се бяха случили този ден. В полунощ реши да спре да се върти и да се мята в леглото и да предприеме нещо. Отхвърли завивките и стана. Сензорите в стаята уловиха движението му, провериха часа и включиха приглушеното осветление — достатъчно, за да не се препъва, като върви. Медицинският шкаф обаче не бе толкова благосклонен към него. Бе програмиран така, че никой да не може да взема лекарства на тъмно, затова, когато вратичката му се отвори, Брайън премигна от силната светлина. Ако не можеш да заспиш, вземи две от тези таблетки с чаша вода бе написала докторката върху етикетчето. Той изпълни нареждането и отново си легна.
Сънищата се появиха още щом заспа. Объркани случки, късчета спомени от училище, в едно от тях се появи Пади, силното тексаско слънце, ярките му отблясъци върху водите на Залива. Примигна срещу ослепителната му светлина. Изгрява сутрин, залязва вечер. Колко красиво и колко погрешно. Просто илюзия. Слънцето си седи на мястото. Земята обикаля около него, отново и отново.
Мрак и звезди. И Луната. Движещата се Луна, въртяща се около Земята. Изгряваща и залязваща като Слънцето. Но не и съвсем като него. Луна, Слънце, Земя. Понякога трите се подреждаха в линия и имаше затъмнение. Луната застава пред Слънцето.
Брайън никога не бе наблюдавал пълно слънчево затъмнение. Баща му бе виждал и му бе разказвал. Затъмнението: Ла Пас, Мексико, 1991 г. На 11 юли притъмняло през деня, Луната застанала пред Слънцето.
Брайън се размърда на сън, мръщеше се в тъмнината. Никога не бе виждал затъмнение. А дали някога ще види? Дали някога щеше да може да се наблюдава затъмнение от пустинята Анца-Борего?
Уравнението, с което можеше да се отговори на този въпрос, бе просто. Елементарно приложение на нютоновите закони. Ускорението е обратно пропорционално на квадратния корен на разстоянието.
Всяко от трите небесни тела се привлича от другите две.
Слънце, Земя, Луна. Просто диференциално уравнение.
Със само осемнайсет променливи.
Вкарай координатите.
Разстоянията.
Колко далеч бе Земята от Слънцето?
Има го в „Наръчник по астронавтика“, числата заплуваха пред очите му, грееха в мрака.
Разстоянието между Земята и Слънцето в точката на най-голямото им сближение.
Осите и ъглите на инклинациите на орбитите на Земята и Луната…
Точните елементи на тези орбити — перихелий, скорост, ексцентричност…
Диференциалното уравнение започна да се решава пред очите му. Пред него ли? Нима виждаше, нима преживяваше? Той промърмори нещо и се извъртя в леглото, но образите не изчезнаха.
Числата се носеха едно подир друго като пълноводен поток.
— 14 ноември 2031-ва — изкрещя дрезгаво той.
От вика Брайън се събуди седнал в леглото, плувнал в пот, и премигна, когато осветлението се запали. Опипом взе чашата вода от нощното шкафче, погълна я почти всичката и се отпусна отново върху смачканите завивки. Какво се бе случило? Изживяването бе толкова силно, бягащите числа — тъй ясни, че още можеше да ги види. Прекалено истинско, за да бъде сън…
— IMPC. Имлантираният процесор? — попита на глас той.
Нима бе той? Нима бе успял в състояние на сън да получи някакси достъп до компютъра, присаден в мозъка му? Възможно ли бе да му е дал команда да извърши някакво действие? Да състави програма за решаване на проблема? Изглежда бе станало тъкмо това. Машината очевидно бе решила задачата, а сетне му бе предала решението. Нима се бе случило това? А защо не? Това бе най-логичното, най-вероятното и най-малко плашещо обяснение. Той нареди устно на преносимия компютър да се включи, въведе в него обяснение на случилото се в паметта му, добави и хипотезата си. След което потъна в дълбок и лишен от сънища сън. Събуди се доста след осем часа. Включи кафе-машината, сетне позвъни на д-р Снеърсбрук. Апаратът й прие съобщението и каза, че щяла да му се обади. Тъкмо бе захапал втората си препечена филия, когато тя позвъни.