— Това е последният ден на Евгени тук и преди да си тръгне, той иска да провери изправността на цялата система.
— Назад към Сибир, а, Евгени?
— Скоро, надявам се, тук е прекалено горещо. Но първо ще мина няколко курса в Силиконовата долина по техническото усвояване на последния хардуер. САЩ ги произвежда, Русия ги купува, аз ги монтирам. Ще помогна в проектирането на последната версия. Мога да си заложа задника, че доста рубли очакват Евгени в бъдеще.
— Пожелавам ти успех и много рубли. Каква е програмата, Бен? — той докосна с пръст планката, вратата изщрака и се отвори.
— Проверка на техниката. Цялата екипировка е монтирана и действа, Евгени е голям техник.
— Напиши го черно на бяло — препоръките носят още повече рубли.
— Ще го направя, не се безпокой. Ала след като си тръгнеш, не бихме искали да се налага тук да идват повече техници.
— Струва ми се възможно. Но какво ще стане, ако масивен удар извади системата от действие?
— Системата не е една. Имаме мрежа от дублиращи се системи. Всяка има копие от мрежовата програма, която съдържа целия диагностичен материал на всяка машина. Освен това всяка памет и диагностичен доклад се копира от всяка машина през няколко минути на две други.
— Значи каквото и да се повреди, ще можем бързо да възстановим всички функции. В най-лошия случай ще изгубим само информацията от последните няколко минути.
— Да. А при нормални условия няма да се изгуби дори нищо. Ако имате проблеми, обадете ми се по електронната поща в…
— Посетители на входа — обади се компютърът по сигурността.
Брайън докосна „иконката“ на екрана и на него се появи картина от външната видеокамера. Двама войници бяха застанали мирно от двете страни на капитан Кан.
— Ще се върна след миг — рече той, прекоси лабораторията и отиде да й отвори вратата.
— Надявам се, че не съм подранила? Майорът ми каза, че си вече тук.
— Не, тъкмо навреме. Нека да ти покажа терминала ти и да те настаня. Предполагам, първо ще искаш да заредиш програмата си.
Тя извади един GRAM от чантичката си.
— Всичко е тук. Не исках да пускам информацията по откритите линии. Това сега е единственото копие, всичко останало е изтрито от полицейския компютър. Има маса секретни материали и не искаме други хора да получат достъп до тях.
Той я отведе до другия край на лабораторията, където бе преградено отделно работно място.
— Засега — само терминал, писалище и стол — рече той. — Кажи ми, ако имаш нужда от още нещо.
— Това ми стига.
— Готово. — Бен стана и се протегна. — Направих двойна проверка. Евгени си е свършил чудесно работата. Всички команди за достъп и за използване на програмите са тук, в RAM-а.
— Бих искал да го видя, но можете ли да почакате минутка? Шели тъкмо дойде и ще можем да разговаряме с нея, веднага щом зареди експертната си програма. Така ще разберем докъде е стигнала.
Изпратиха Евгени до изхода и на сбогуване той енергично разтърси десниците им.
— Хубави машини, удоволствие бе да работя тук!
— Успех и много рубли.
— Да!
Когато се върнаха, Шели се завъртя на стола си и посочи с ръка празното си кабинетче.
— Извинете ме за гостоприемството.
— Ще ида да взема два стола — рече Бен. — И кафе. Някой иска ли? Не? Тогава значи два стола и едно кафе.
— Имаш ли някакви резултати, за които да ни разкажеш?
— Донякъде. Накарах програмата да свърже мениджъра на базата данни с програмата за разкритията и човешките връзки. Надявам се, че до голяма степен е настроена добре. Зададох й задачата да разкрие обира в „Мегалоуб“. Върви вече от няколко дни. Досега би трябвало вече да имаме отговорите на някои въпроси. Изчаках, докато и двамата се съберете тук. Това е твоето разследване, Бен. Искаш ли да продължаваме?
— Разбира се. Как да вляза в програмата?
— В началото използвах работно заглавие „Дик Трейси“ и май че то й прилегна. Достатъчно е да съобщиш него и собственото си име.
— Добре. — Бен се обърна към терминала. — Името ми е Беникоф и търся Дик Трейси.
— Програмата е включена — отвърна компютърът.
— Каква е целта ти?
— Да открия престъпниците, които са извършили престъпление в лабораторията на „Мегалоуб Индъстрис“ на 8 февруари 2023 година.
— Откри ли престъпниците?
— Съвсем не. Още не съм установил как са се измъкнали и как е бил пренесен откраднатият материал.
Брайън възхитен се обърна към Шели:
— Сигурна ли си, че това е само една експертна програма? Звучи ми като победител в теста на Тюринг.
— Стандартна програма за говор — отвърна тя. — От магазина. Превръща в думи и спазва граматичните правила на езиковата част на ЦИК-системата. Тези програми винаги изглеждат по-интелигентни, отколкото са, защото граматиката и интонацията им са много точни. Но на практика не знаят значението на думите. — Тя се обърна към Бен. — Продължавай да питаш, Бен, да видим дали няма да даде някои отговори. Можеш да използваш обичайния език, защото има богат речник от идиоми в областта на наказателното право.