— Дик Трейси, включи се — рече Шели. — Колко полета е регистрирал за всичките двайсет и четири часа от въпросния ден радарът в „Мегалоуб“?
— Полети на „Мегалоуб“ — осемнайсет, летище на Борего Спрингс — двайсет и седем. Прелитащи полети — сто трийсет и един.
— Борего Спрингс е само на осем мили разстояние — рече Шели, — но през въпросния час там не са имали нито пристигащи, нито заминаващи самолети, нито един през цялата нощ. Всичките три комплекта от радарните записи са идентични, освен едно незначително различие по отношение на прелитащите полети. Те се засичат обикновено на границата на радарния обсег и не са нито започнали, нито завършили в долината.
— Тук, в пустинята май има доста оживен въздушен трафик — отбеляза Брайън. — Сто седемдесет и шест полета за един ден. Защо?
— Знаем за бизнес-полетите до „Мегалоуб“ — рече Бен. — До Борего Спрингс има няколко пътнически линии, останалото са частни самолети. Същото се отнася и за прелитащите, а трябва да добавим и някои военни полети. Тъй че се връщаме пак на нулата. Дик Трейси казва, че товарът е отлетял по въздуха. Но не е имало излитания от долината. Тогава как е успял да го напусне? Отговорете ми на този въпрос и разнищвате загадката.
Бен формулира въпроса ясно. Как би могъл товарът да напусне долината? Тук имаше парадокс: би трябвало да е напуснал по въздуха, а нищо не е излетяло. Брайън разбра въпроса.
Имплантираният му процесор също го разбра.
— Излиза от долината с камион. А от района — по въздуха — рече Брайън.
— Какво имаш предвид? — попита Шели.
— Сам не знам — призна той. — Не съм го казал аз, а централният процесор. — Опита се да не се усмихне, като видя смутените им изражения. — Вижте какво, ще обясня някой друг път. А сега дайте да анализираме това. Докъде би могъл да стигне един камион?
— В началото на разследването работихме по компютърен модел — рече Бен. — Максималният брой хора, които могат да товарят камиона, без да си пречат, е осем. Променливите са времето за път от портала до лабораторията, времето за товарене, обратният път до портала. След напускането на „Мегалоуб“, преценихме, че максималното разстояние, което би могло да се измине при петдесет и пет мили в час, е двайсет и пет мили. Всички пътища, които излизат оттук, са били блокирани, веднага щом е било докладвано за престъплението, при това далеч отвъд тази двайсет и петмилна зона. Районът е бил покриван и от радари на вертолети и наземни станции, а след зазоряване започва и визуално търсене. Камионът не би могъл да премине.
— Но го е направил — рече Шели. — Има ли начин камионът и товарът му да са били вдигнати и превозени по въздуха? Не знаем, но сигурно ще разберем. Чакай аз да се заема с компютъра, Бен. Ще накарам програмата да провери всеки регистриран полет през този ден в радиус от сто, а сетне и от двеста и петдесет мили.
— Не би ли могло престъпниците да са изтрили данните за този полет? Тъй че да няма следи за времето на престъплението?
— По никакъв начин. Всички радарни записи се пазят една година в архивите на ФАА, ведно с екранните записи от терминалите на всички диспечери. Един добър компютърен хакер може да направи чудеса, но системата на въздушното движение е прекалено сложна и грамадна. Съществуват стотици, може би хиляди различни видове записи за всеки засечен полет.
Шели, потънала в работата си и забравила за тях, дори не вдигна глава, докато те излизаха.
— Шели не знае за имплантирания централен процесор — каза Бен. — За него ли спомена преди малко?
— Да. Нямах възможност да ти съобщя, но д-р Снеърсбрук и аз постигнахме известни успехи в достъпа ми до процесора само посредством мисъл.
— Това е… как да се изразя… невероятно!
— И ние така мислим. Но все още сме в началото. Аз го накарах да направи някои изчисления, така се започна — по време на сън, няма да повярваш! А сега чета файловете от паметта му. Развълнуван съм и дори малко уплашен. Трябва време да свикне човек. Имам необичайна глава и не съм много сигурен, че това ми харесва.
— Но ти си жив и си добре, Брайън. — Бен се усмихна мрачно. — Аз видях какви поражения бе нанесъл куршумът…
— Не ми говори за това! Някой друг ден — може би да. Всъщност бих искал да забравя за известно време всичко, да се заема с ИИ. А ти и Шели продължете с вашата програма Дик Трейси. Не обичам да се крия, нито пък да бъда под постоянна заплаха. Започвам да се чувствам като Салман Рушди, а нали знаеш какво стана с него! Бих искал, как да се изразя, да построя отново живота си. Да стана нормален като вас, като всички останали. Започвам да се чувствам като някакъв маниак…