— Или да вдигнат камион! Къде е контурната ти карта?
— Програмата има достъп до база данни с пълен набор от спътникови и геодезични топографски проучвания. — Тя се обърна към терминала. — Дик Трейси, покажи ми съставна карта и евентуалния маршрут.
Цветната графика бе толкова ясна и добре очертана, а и тъй реалистична, сякаш бе въздушна снимка. Програмата показа анимация на гледан отгоре автомобил, който се движи по пътя, със съответните пеленги и координати. Пунктирната линия се простираше през целия екран и свършваше с мигащо малтийско кръстче на едно равно поле, близо до магистрала 83.
— Дай сега да видим какво показва радарът от летището на Борего Спрингс.
Появи се нова красива графика, също като фотография, но този път от гледна точка на земята.
— А сега наложи точката за кацане.
Малтийският кръст се появи отново — този път очевидно бе дълбоко навътре в планината.
— Това е предполагаемото място за кацане. Ако е по̀ на изток, ще бъде засечено от радара на Борего Спрингс. Мястото е отвъд хълмовете, в сянката на радара. А сега наложи летателния план.
Пунктирната линия пресече екрана.
— Целият предполагаем полет е извършен зад планината и хълмовете! — рече победоносно Шели. — Вертолетът трябва да е напуснал строителната площадка, отлетял е до това място, би могъл да изчака пристигането на камиона, да го вдигне и да се е върне по същия път.
— Ами радарът на летището тук, в „Мегалоуб“?
От другата гледна точка видът на планините бе малко по-различен, но изчисленият от компютъра предполагаем полет бе същият — изцяло извън обсега на радара.
— Следващият важен въпрос: колко време би отнело пътуването до мястото на срещата и отлитането?
— Програмата би трябвало да е в състояние да ни го каже, разполага с база данни за всички камиони в района.
Тя докосна графичното изображение на автомобила и под него се отвори „прозорец“.
— Между шестнайсет и двайсет минути път оттук, променливата е скоростта на камиона. Нека приемем, че е шестнайсет, защото те биха се движили възможно най-бързо, но без да привличат вниманието.
— Да, напълно е възможно! Трябва да съобщя на Беникоф.
— Вече е сторено. Накарах компютъра да му се обади и да предаде съобщение, че е необходимо незабавно да дойде тук. А сега нека изчислим колко далеч би могъл да стигне вертолетът с камиона през тези фатални двайсет минути.
— Ще се наложи да провериш показанията на всички радари, които покриват района от другата страна на планината.
Шели поклати глава.
— Няма нужда, Дик Т. вече го е сторил. Районът е на границата на обсега на Сан Диего Мирамар. Възможно е тези периферийни записи да не се пазят толкова дълго, но ти нали сам каза за компютърната памет. Никой не й обръща внимание, докато не се запълни. Сега програмите не изтриват безразборно стари данни. Само когато дадена памет или база данни е близо до запълване на капацитета си, започва да премахва най-маловажните данни. Тъй че винаги съществува възможността да се е запазила по-стара информация.
Бен пристигна след четирийсет минути; Брайън му отвори да влезе.
— Струва ми се, че май го разкрихме, Бен — начина, по който камионът е могъл да се измъкне от долината през онзи фатален час. Ела и погледни.
Пуснаха му графиките; всички бяха потънали в мълчание, докато на екрана се оценяваха различните варианти. Когато свършиха, Бен удари с юмрук по дланта си, скочи и закрачи из залата.
— Да, разбира се. Камионът е излязъл оттук и е отишъл до мястото на срещата с вертолета, който може би дори не е и кацал. Шегелите са били закрепени на камиона така, че да паснат на сапаните за вдигане. Пристигаш, щрак сапаните и — нагоре. Следва полет из тези клисури, излизане извън долината, кацане на някое пусто място отвъд планината. Някъде, където да не бъдат забелязани, но достатъчно близо до път, който да ги изведе на магистрала. Което пък означава, че вместо да се движи с обичайната си скорост, камионът е летял със сто и четирийсет мили в час и се е отдалечил на достатъчно разстояние, още преди пътищата да бъдат блокирани. И се е понесъл по магистралата, ведно с хиляди друга камиони. И така леденостудената следа изведнъж стана гореща.
— Какво ще предприемеш оттук нататък? — попита Брайън.
— Няма много удобни места за кацане и ще успеем да намерим използваното от тях. След което ще направим две неща — и двете едновременно. Полицията ще претърси целия район под маршрута на вертолета, а още по-внимателно — всички възможни места за кацане. Ще търсят белези, следи, свидетели, които биха могли да чуят или да видят нещо през онази нощ. Ще търсят всякакви възможни доказателства, че е станало именно така. Аз сам ще наблюдавам претърсването.