— Сега. Чакай да изключа Робин и ще видим какво става.
Подготвен от тона на Бен, Брайън не се изненада, когато видя мълчаливата фигура, от двете страни на която в далечния край на заседателната маса седяха двама висши армейски офицери. Брайън заговори със силен уиклоуски акцент.
— О, това сте вие, генерале? Нима? И защо един знаменит човек като вас си губи времето с дребосъци като нас?
Генералът сигурно не бе забравил последната им среща в болничната стая, защото в студените му очи светна злобно пламъче. Преди да заговори, той се обърна към Беникоф:
— Обезопасена ли е тази стая?
— Стопроцентово. Снабдена е с всички вградени системи за сигурност, освен това преди да влезем, бе претърсена от офицера по безопасността.
— А сега ще обясниш защо криеш информация от мен; и защо отказа да говориш, преди да дойдат тези двамата.
— Генерал Шорхт, не всяка ситуация предполага конфликт — рече Бен с премерено спокойствие. — И двамата сме от една и съща страна, по-скоро всички сме от една и съща страна. Съжалявам за предишните ни различия, но нека ги оставим в миналото. С Брайън се познавате. А това е майор Кан, която ми помага в разследването. Тя състави експертната програма, чрез която се получи нова информация — първият пробив, който успяхме да направим в това разследване. Майорът има допуск до свръхсекретни материали, както, сигурен съм, сам знаете, след като сто на сто сте я проучили веднага, щом бе прикрепена към работата ни тук. Тя ще очертае подробно цялото ново развитие на нещата — веднага, след като ни разкажете какво знаете за опитите за покушение срещу Брайън.
— Казах ви всичко, което трябва да научите. Майоре, докладът ви.
Шели се изпъна мирно, понечи да заговори, но Беникоф вдигна ръка.
— Задръжте за минутка доклада си, майоре. Генерале, както вече казах, ситуацията не е конфронтационна. Бих ли могъл да ви припомня няколко съвсем уместни факта. Лично президентът ме постави начело на това разследване. Сигурен съм, че не желаете да искам повторната му намеса по този въпрос.
Генерал Шорхт не отвърна нищо, ала върху лицето му се изписа ледената маска на омразата.
— Добре. Доволен съм, че това е ясно. Ако проверите, ще откриете, че Брайън също има право на достъп до цялата информация, свързана с разследването. Той — а и аз също — бихме искали да узнаем всички факти, с които разполагате, за последните два опита за покушение срещу живота му. Бихте ли го направили, моля? — Бен се облегна назад и се усмихна.
Генералът бе човек на действието и добре разбираше кога фланговете му бяха пробити и армията му бе надвита.
— Полковник, пълен доклад относно всички аспекти по операция „Пробен камък“, отнасящи се до това разследване.
— Слушам, генерале. — Полковникът взе купчината листове, които бяха пред него. — „Пробен камък“ е съвместна операция на въоръжените сили и институциите за разследване и борба срещу наркотиците в няколко страни. Това е кулминацията на неколкогодишни усилия. Както без съмнение знаете, благодарение на възстановяването и строежа през последното десетилетие на вътрешните градове, по-низшият и престъпен кръг на международния пазар за наркотици бе силно стеснен, макар и да не бе унищожен напълно. Всички по-дребни наркобарони бяха ликвидирани, след което останаха само два от големите картели, които на практика са правителствата, които управляват съответните страни. Те бяха подложени на разследване, в тях бяха внедрени наши агенти. Намираме се в последния стадий на ликвидирането им. Изненадващо обаче — и напълно случайно — научихме, че към тях се е обърнала трета страна с големи ресурси, която е потърсила помощ за — както сметнахме — „мокра работа“.
— За нападението срещу мен в болницата ли става дума? — попита Брайън.
— Точно така, сър. Нашият агент рискува много, за да ни предупреди. Той самият не знае кой е потърсил контакт с организацията, само научил за поръчката за убийство. Оттогава насам не сме научили нищо ново за тази ситуация.
— Какво знаете за нападението в Мексико? — намеси се Бен.
— Убедени сме, че единствената връзка между двете е само мистър Делейни. Тъй като обаче нападателите не бяха открити, това остава само предположение. А пък и второто нападение не е в моята юрисдикция…
— Аз съм начело на това разследване — рече вторият офицер, с прошарена коса и заплашителен вид полковник. — Името ми е Дейвис, от военното разузнаване. Този случай ни безпокои много, защото изглежда информацията е изтекла от военна база. На ВМС. — Тонът му не остави никакво съмнение относно мнението му за флота.
— И докъде стигнахте? — попита Беникоф.