— Разследваме някои хипотези. Но не сме открили следи за някаква връзка между участниците в първата и във втората атака.
— Нека тогава обобщим — каза Бен. — Ако пресметнем колко струват кражбата в „Мегалоуб“ и нападенията, сигурно става дума за милиони. Знаем, че някакъв много влиятелен тип е наел главорези да убият Брайън в болницата. А след като не са успели там, предполага се, че същият той е опитал отново и в Мексико. Прав ли съм, полковник?
— Това съвпада с нашите изводи за положението.
— Значи на практика знаем, че някой с много пари се е опитал на два пъти да убие Брайън, но не е успял и двата пъти. Можем ли да допуснем, че това е същият човек, който е извършил и първото нападение, и кражбата?
Той изчака, докато не получи две по военному отривисти кимвания; генералът си остана безизразен както винаги.
— Тогава излиза, че всички ние разследваме едни и същи хора. Ето защо в бъдеще ще ви държа в течение на нашата работа, стига да съм сигурен, че и вие ще правите същото. Съгласен ли сте, генерале?
— Съгласен.
Само камък можеше да процеди думата с по-голямо нежелание. Бен се усмихна на всички около масата.
— Радвам се, че сме от една и съща страна на барикадата. Майор Кан, бихте ли разказали за вашата експертна програма и за получените от нея резултати?
Докладът й бе сбит, кратък и ясен. Когато завърши, всички се обърнаха към Беникоф.
— Аз поех разследването оттам нататък. Резултатите дотук са добри. Първо, наистина е имало полет по същото време и в същия район. Бил е засечен от Сан Диего — Мирамар. Детективите откриха фермер, който живее точно под предполагаемия маршрут на полета. Бил обезпокоен от ниския полет на вертолета, спомня си го, защото съвпаднал по време с края на филма, който тогава гледал по телевизията. Съвпада с телевизионната програма за деня.
— Открихте ли вертолета? — сопна се генералът.
— След като събрахме всички късчета от мозайката, това се оказа най-лесната работа. Бил е онзи TS-690, който е работил на строежа. Всяка друга външна машина би трябвало да представи летателен план, а такъв не съществува. В документацията на компанията, даваща вертолетите под наем, е записано, че следобеда преди въпросната вечер вертолетът е имал повреда в електрическите системи и е бил принуден да не лети. Машината не се завърнала в Браун Фийлд, където е базирана, а останала на местоработата си в Гуатай. На следващата сутрин били пратени механици и повредата — съвсем дребна — била отстранена. Трябва да добавя: повредата била толкова незначителна, че пилотът сам би могъл да я отстрани. Прекъснат контакт на един от приборите.
— Вертолетът летял ли е същата нощ? — попита генералът.
— Според документите — не — отвърна Бен. — Това е най-интересното в случая. Документите се съставят по данни от летателния дневник на пилота, след като, за разлика от автомобилите, на самолетите няма километражи, с които да се отчита прелетяното разстояние. На всеки двигател обаче има часовник, който отчита колко време е работил. И точно тук открихме несъответствието. Пилотът не е докладвал за извършен полет през нощта, съобщил е, че машината е повредена и не е летял до другия ден. Това обаче не съвпада с данните за моточасовете на двигателя. И тук стигаме до най-интересното. Хората на ФБР отидоха във вертолетната компания, веднага щом им докладвах за тази хипотеза. В рамките на два часа задържаха пилота и… ето запис на разговора, който водих с него, малко преди да дойда тук.
Настъпи пълна тишина. Бен мушна касетата във вградения в масата видеомагнетофон. На отсрещната стена се спусна екран и когато прожекцията започна, осветлението намаля. Камерата бе разположена зад Бен, виждаше се силуета на главата му. Ярко осветление разкриваше всяка подробност от изражението на мъжа, с когото той разговаряше.
— Името ти е Орвил Роудс, нали така? — чу се гласът на Бен.
— Разбира се. Но никой не ми вика така. Дъсти, Дъсти ми казват. Освен това, сержант, както вече ти повторих няколко пъти, що не вземеш да ми кажеш какво, по дяволите, търся тук? Или даже кой си ти? Единственото, което знам, е че федералните ме домъкнаха тук, без да ми обяснят и с една думица. Имам си правата.
Дъсти бе млад, силен, ядосан… и симпатичен. Самият той го съзнаваше: начинът, по който приглаждаше големия си рус мустак с опакото на ръката, по който отмяташе назад перчема си — всичко това бе в стил „мечтата на всяко девойче“.
— Ще ти обясня след малко, Дъсти. Но първо, няколко елементарни въпроса. Ти си пилотът на вертолета, нает от „Скай Хай“, нали?
— И за това вече ме пита.
— И през януари и февруари тази година си работил по строежа на някакви сгради в Гуатай, Калифорния.