— По това време — да, там работех.
— Добре. Разкажи ми сега за един точно определен ден — сряда, осми февруари. Спомняш ли си го?
— Хайде, хайде, мистър… както и да ти е името, откъде да си спомням точно някакъв ден отпреди месеци? — рече Дъсти, но очите му заиграха по-бързо, изгубили вече пълното си спокойствие.
— Сигурен съм, че ще си го спомниш. Това е един от трите дни, в които не си могъл да летиш, заради навехнатата си китка.
— О, тогава ли, разбира се, че си спомням, защо, по дяволите не каза отначало? Седях си у дома и си смучех бирицата, защото докторът каза, че не бива да летя.
Каза го доста искрено, но по челото му избиха капчици пот — виждаха се ясно на силната светлина.
— Кой те замести за тези три дни?
— Друг пилот, компанията го нае. Защо не ги попиташ тях?
— Направихме го. Казаха ни, че си го познавал този пилот — Бен Соубридж — и че ти си го препоръчал.
— Така ли казаха? Може и да е било така. Отдавна беше.
След като измърмори думите си, той премигна на силното осветление. Вече не приглаждаше мустака си. Бен заговори с арктически леден тон:
— Чуй какво ще ти кажа, преди да отговориш на следващия ми въпрос, Дъсти. Медицинско за изкълчената ти китка наистина имаше в документацията на компанията. Фалшиво е. Освен това е установено, че в седмиците преди и след въпросната дата си платил всички закъснели вноски по изплащането на колата си и си направил значителни вноски в банковата си сметка. Преводите бяха проследени — оказа се, че постъпват от депозит в размера на двайсет и пет хиляди долара, направен на 20 януари. Макар депозитът да е под чуждо име, почеркът върху чековете съвпада с твоя. А сега — два важни въпроса: кой ти даде подкупа и кой бе пилотът, когото си препоръчал да те замести за тези три дни?
— Не знам нищо за никакъв подкуп. А парите бяха от хазарт, от залагания на конни надбягвания в Тихуана. Не исках данъчните да научат, нали разбираш? А пък пилотът… вече ти казах за него. Името му е Бен Соубридж.
— На името на Бен Соубридж не е издавано разрешително за летене. Искам истината и за произхода на парите. Искам да науча и кой е пилотът, но най-добре си помисли добре, преди да ми отговориш. Това още не е криминално разследване, още не са предявени никакви обвинения. Но ако бъдат предявени, горко ти. Този вертолет е използван в извършването на много тежко престъпление. Има смъртни случаи. Ще бъдеш обвинен в съучастие. В най-добрия случай ще бъдеш осъден за приемане на подкуп, за лъжесвидетелстване, за застрашаване на чужд живот. Ще изгубиш разрешителното си за летене, ще те глобят и ще отидеш в затвора. Това е най-малкото, което може да те сполети. Но ако откажеш да сътрудничиш, ще се погрижа да се изправиш пред съда и по обвинение в убийство.
— Не знам нищо за никакви убийства!
— Няма значение. Бил си доброволен съучастник. Но това е най-лошият сценарий. Ако ти ми помогнеш, аз също ще ти помогна. Ако сътрудничиш напълно, имаш шансове всичко това да отпадне, стига да ни посочиш хората, които са те подкупили. Но пак ти казвам, преди да отговориш, си помисли за следното. Те не са се опитали да скрият документите за подкупа или фалшивия болничен. Защото не са давали и пет пари за теб. Знаели са, че някой ден тази връзка ще бъде разкрита, знаели са, че следата от теб нататък ще изчезне.
Косата на Дъсти лепнеше по мократа му кожа, той разсеяно се почеса по мустака, усука го и го разроши.
— Можеш ли наистина да ме отървеш? — изтърва се накрая той.
— Да, по-слабо обвинение или изобщо сваляне на обвинението в замяна на пълното ти сътрудничество. Това може да се уреди. Но само ако ни съобщиш всичко, което може да ни е от полза за това разследване.
Дъсти се ухили широко и се облегна назад.
— Ами, това мога да го направя за вас, мога разбира се. Онзи лайнар, дето я уреждаше тая работа, хич не ми хареса. Никога не бях го виждал, но вонеше на наистина мръсна работа. Обади ми се и ми каза, че ако му помогна, парите ще бъдат депозирани в онази банкова сметка. Хич не ми се хареса, ама бях съвсем фалирал. Парите бяха преведени, получих по пощата спесимен да мога да ги тегля. След като почнах да харча, той се нахвърли върху мен и вече отърване нямаше.
— Каза ли си името? Каза ли за какво става дума?
— Не. Каза ми само да следвам указанията му, да не задавам въпроси и парите са мои. Мога обаче да ти кажа нещо за него. Беше канадец.
— Откъде разбра?
— Господи, откъде си мислиш, че съм разбрал? Работил съм две години в Канада и знам много добре как говори всеки проклет канадец.
— Успокой се — рече Беникоф със злокобен тон. — Ще се върнем на този мъж по-късно. А сега ми кажи за пилота.