— Нали разбираш, не исках да се замесвам. Съгласих се, само защото парите наистина ми трябваха. Имах сума дългове, а издръжката след развода, дето я плащам, направо ме съсипваше. Та значи, ти ми помогни и аз ще ти помогна. Измъкни ме от тая работа и аз ще ти кажа нещо, което те не знаеха, което и аз самият не знаех, преди да се появи онзи пилот. Наредиха ми да се застъпя за него и аз направих точно това. Беше едър и високомерен негодник, с посивяла коса — поне доколкото му бе останала. Участвал бе като пилот във Виетнам или в „Пустинна буря“, човек можеше да разбере това, само като го види как върви. Той ме погледна, ама все едно, че гледаше през мен, и все пак се направи, че ме познава, за да получи правото да лети с вертолета. Такава бе уговорката. Аз трябваше да кажа, че го познавам, да го препоръчам. Така и направих и по онова време бях много доволен.
Дъсти се ухили самодоволно и се протегна, докосна мустака с кокалчета на юмрука си.
— Направихме се, че се познаваме, защото това бе част от сделката. Но ще ти кажа нещо, старият играч може и да е забравил, но аз го бях виждал веднъж. И дори си спомням името му, защото едно от момчетата по-късно ми бръщолевеше на ухото каква голяма работа бил преди години този старчок.
— Знаеш истинското му име?
— Аха. Но трябва да сключим сделката…
Столът на Бен се катурна на пода и той влезе в кадъра на камерата, грабна пилота за яката и го вдигна на крака.
— Чуй ме, мизерен боклук такъв, единствената сделка, която мога да ти обещая, е, че ако не ми кажеш името му, ще те тикна в затвора до живот. Веднага!
— Не можеш.
— Мога и ще го направя! — Ходилата на летеца се тътреха по пода, докато Бен го друсаше като голяма парцалена кукла. — Името!
— Пусни ме… ще помогна. Някакво шибано чуждестранно име, такова беше. Нещо като Дот или Бот.
Бен го пусна бавно върху стола му, наведе се толкова напред, че лицата им почти се докосваха. Заговори тихо, но заплашително:
— Да не би да е Тот?
— Да, така е! Познаваш ли го? Тот. Странно име.
Лентата свърши и когато ехото заглъхна, Бен заговори:
— Тот. Когато се случи инцидентът, Арпад Тот бе шеф на охраната тук, в „Мегалоуб“. Проверих веднага в архивите на Пентагона. Оказа се, че има брат на име Алекс Тот. Пилот на вертолет от виетнамската война.
24.
22 февруари 2024
— Това вече е от моята компетенция — рече генерал Шорхт, в очите му блесна решителност, а в тона му прозвуча хладен гняв. — Тот. Алекс Тот. Военен пилот!
— Много добре — съгласи се Бен. — Това си е ваша територия и разполагате с организацията да се справите. Ние разбира се ще продължим разследването по наша линия. Предлагам да се свързваме с полковник Дейвис поне веднъж дневно, а ако се наложи — и по-често. Трябва да се информираме изцяло за постигнатото. Това задоволява ли ви, генерале?
— Задоволява ме. Свободни сте.
Двамата офицери скочиха на крака и застанаха мирно, след това последваха генерала и излязоха.
— И приятен ден, генерале — извика Брайън към изчезващите изправени гърбове. — Ти служил ли си в армията, Бен?
— За щастие, не.
— Разбираш ли мисленето на военните?
— За съжаление, да. Но не искам да бъда груб в присъствието на действащ офицер. — Бен забеляза мрачното изражение на Шели и смекчи думите си с усмивка. — Беше само шега, Шели. Може би лоша, извинявай.
— Няма за какво — рече тя, отвръщайки му също с усмивка. — Не виждам защо трябва да защищавам военните. Постъпих в армията, за да мога да си платя за колежа. След това — във ВВС, за да уча в университета. Родителите ми имаха зеленчуков щанд на Селския пазар в Л.А. За всички други това би означавало златна мина. Баща ми е чудесен тълкувател на Талмуда, но е наистина калпав бизнесмен. ВВС ми дадоха възможността да правя онова, което наистина исках.
— А то неумолимо продължава до следващото поколение — рече Брайън. — Накъде ще върви разследването оттук нататък?
— Ще проследя всички нишки, които водят от разкритото участие на вертолета — отвърна Бен. — Що се отнася до експертната програма, нашия детектив-чудо Дик Трейси, то оставям това на теб, Шели. Какво следва?
Тя си наля чаша вода от гарафата на заседателната маса; така си спечели време да помисли.
— Програмата Дик Трейси продължава да работи. Но не очаквам да открие нещо, докато не въведем нови данни.
— Така ти остава свободно време, значи ще можеш да работиш изцяло за ИИ с мен — каза Брайън. — Защото онова, което свършим, евентуално ще бъде въведено в програмата Дик Трейси.