— Спи си там. После ще разбереш — намигна ми Грязнов.
— Слушай, Саша — пак ме ръгна в ребрата Бунин, — армейският прокурор ми подхвърли едно материалче. Оказва се, че той води разследване за незаконно използване на наркотични вещества. Те са изобретили някакъв нов препарат…
— Кои „те“?
— Дявол ги знае. Лекарите вероятно. Изпробвали са препарата върху офицери. Той е много скъп. Всяка инжекция е около шест хиляди рубли, затова не са можели да си позволят подобен разкош спрямо войниците. Този, който е инжектиран, не усеща страх и е готов да изпълни всякаква заповед. В състава на това нещо влиза някакъв стабилизатор, именно той струва луди пари. Стабилизаторът уравновесява действието на наркотиците и не настъпват вредни последици. Единствената странична реакция е разфокусирането на зрението, така нареченият обратен астигматизъм.
Знаех за какво говори Бунин. За препарата ФАУСт. „Те“ го бяха изпробвали и върху войниците. Само че в опростен вид. Без стабилизатора. И сега тези момчета — двеста и петдесет души — се търкаляха в Голямата болница. С необратими изменения в мозъка. А офицерчетата, Ивонин и компания, си спечелили астигматизъм — очичките им се кривят настрана.
— Ваня, но това е страшно престъпление. Защо военната прокуратура не е съобщила където трябва?
— Нямали са доказателства. И сега нямат много. Славомир Василиевич ми даде материал за Горни. Аз вече му позвъних сутринта, докато вие с Жуков лазихте из котелното. Утре ще се явя при него с доклада… Очите ти се слепват, Саша, хайде дремни му.
— Ваня… Благодаря ти.
— За какво?!
— Задето ме спаси.
— Ама че си чудак! Ти какво щеше да направиш на мое място?
— Тогава… ти… щеше… да ми кажеш… благодаря…
Пропадам в дълбок сън без сънища и отварям очи едва когато нашият самолет се приземява в Ташкент. Оставаме само четиримата в салона — престъпната група я извеждат от самолета и аз виждам през илюминатора как до борда се приближава затворническата кола. Сега до мен седи Грязнов, а Бунин хърка отпред, клюмнал върху рамото на Женя Жуков.
— Успя ли да дремнеш? А сега прочети за развлечение една детективска история. — Грязнов ми подава няколко листа, изписани с познатия му почерк.
„Строго секретно.
В един екземпляр.
Да не се прилага към следственото дело
До Началника на следствения отдел
на Московската градска прокуратура К. Д. Меркулов — старши юридически съветник,
До старши следователя от Московската градска прокуратура А. Б. Турецки
СПЕЦДОКЛАД
По Ваше поръчение във връзка с разследването на убийството на Ким Лагина аз, старши инспекторът от МУР при ГУВД на Мосгориспълком капитан В. И. Грязнов проведох на територията на ДРА оперативно-агентурна дейност. В операцията участва и Е. И. Жуков, бивш старши инспектор от МУР, сега изпълняващ длъжността Директор на строително-монтажно управление №1 от Спецмонтажтрест №4. Работата беше насочена към откриване на лицата, извършили убийството, а също и на свидетелите, притежаващи важни данни по обстоятелствата на това дело.
При оперативно-агентурната разработка беше установено:
Евгени Жуков е успял да запази значителни връзки в полицията на Кабул. Някои от неговите «източници» са се издигнали служебно при правителството на Бабрак Кармал (Генерал Саид Халег например е станал първи заместник-министър на Държавна сигурност — ХАД), а други са отишли при партизаните и са ръководители на съпротивата (така един от висшите офицери в Афганската полиция Голам Нираки сега оглавява Кабулското градско партизанско движение). Естествено всяка от страните има разклонена агентурна мрежа на територията на Афганистан. По моя молба Жуков влезе в контакт с генерал Саид Халег и генерал Голам Нираки и получи ценна информация, а също ми предостави възможност за оперативна работа.
Използвайки агентурните връзки на Жуков, успях да проникна в казармите на офицерите от спецчастите и да иззема от шкафчето на В. Ивонин принадлежащите му обувки, американско производство, с които той е бил при убийството на К. Лагина. (Тъй като на местопроизшествието е оставена следа от тази обувка, даденото веществено доказателство беше иззето от мен за присъединяване към материалите по делото.)
Генерал Халег е личен приятел на генерал Серий. Те прекарват заедно свободното си време, като се развличат из знатните места на Кабул, посещават ресторанти и нелегални бардаци. Общуването със Серий дава на Халег ценна информация, която той споделил с Жуков.