— Вината е моя, Константин Дмитриевич, аз днес свършвам вече втора кутия — оправда Ирина жената на Меркулов.
— Я по-добре си лягайте, дами. Утре всички ще ставаме рано.
— Обещах на Лида да спя в нейната стая. Може ли? — попита Ирка.
Меркулов махна с ръка — това значи не го засяга — и ние останахме сами.
— По-нататък. Разпитах отново трима случайно избрани свидетели на обвинението, осъдени за членство в НОПА, които кагебистите докараха в Москва от лагера „Горски“ в Мордовия. Според показанията им на лагерните срещи Кеворкян им казвал, че смята след като го освободят, да извършва терористични актове. Те ми признаха, че са дали показанията под натиска на следователя от КГБ Балакирев и… нашия Гречаник, които им обещали да им уредят укази за помилване. Много ме заинтересува някой си Бабаян: показанията му бяха прекалено обширни и той ги беше допълвал многократно. Той бил влюбен в сестрата на Кеворкян, който й забранил да се жени за Бабаян. Бабаян бил картаджия мошеник, по-рано членувал в НОПА, но го изключили за лъжи. Към делото са приложени неговите показания — той бил виждал в дома на Кеворкян три броя часовници и точно — будилник „Слава“, ръчни часовници „Победа“ и ЗИМ. Кеворкян е убеден, че Бабаян е агент на КГБ. Ти, разбира се, помниш анонимното обаждане на „Петровка“ в осем часа и седем минути на оня ден?
— Помня, естествено. Тогава влезе Гречаник и си извъртя джуките до ушите: „Бомбичката в метрото е поставил Фауст.“
— Не си измисляй. Той каза „бомбата“, а не „бомбичката“. Та научно-техническият отдел успя да разшифрова заглушената част от фразата: „Бомбата в метрото постави Фауст Кеворкян, ръководител на националноосвободителната партия на Армения“… Не бързай да правиш разочарована физиономия, Саша… Момчетата от НТО успяха още да определят, че звукът, който е заглушил последните думи на обаждането, е бил грохотът на пробивна машина, която кърти асфалт. Не представляваше голяма трудност да разбера, както сам се досещаш, че край блок 53 на „Проспект мира“, където в шести апартамент временно живее Бабаян, има телефонен автомат и там са работили по прокарването на нови комуникации. На следващия ден след взрива в метрото работниците са започнали работа край блок 53 точно в осем сутринта. Както ми обясни техническият ръководител, пет до седем минути отиват за загряване на агрегата. Показах му снимката на Бабаян — дали не го е виждал нея сутрин. Шансовете, разбира се, не бяха големи, но техническият веднага разпозна този човек от източна националност, който псувал работниците от телефонната кабина… Знам, знам какво си мислиш сега, Саша: „Казвах ли аз от самото начало, че следствието е фалшифицирано от кагебистите!“ Но работата е там, че успях да изясня още нещо (как, това е дълга история) — Бабаян е бил агент, само че не на КГБ, а на ГРУ. Прякорът му е „Сержик“… Направи сега изводите, Саша, и се вмести в три изречения.
— Мога и в едно, ако ми позволиш запетаи.
Меркулов се усмихна:
— Щом се сърдиш, значи си наред. Е?
— Взривяването на бомбата в метрото, организирано от спецчастите, е послужило като повод за КГБ да опорочи дисидентското движение както в очите на съветския народ, така и на международната общественост и да докаже, че дисидентското или всяко друго освободително движение неизбежно се плъзга от проблемите за правата на човека към терор срещу народа, а именно с тази цел по внушение от ГРУ Комитетът за държавна сигурност е скалъпил делото срещу Кеворкян.
Меркулов изобщо не реагира на блестящото ми резюме и продължи:
— А сега епилогът. Заедно с градския прокурор Скаредов отидох при прокурора на РСФСР Емелянов, после и тримата се явихме при генералния прокурор Рекунков. Той се свърза с председателя на КГБ Чебриков и получи следния отговор: „Моите хора доказаха, че Кеворкян е враг на нашата система. Те представиха безспорни улики, че взривът е дело на вражеска организация. «Правда» вече съобщи за това, осведомено е и Политбюро… Дайте ми друг доказан случай и аз ще освободя Кеворкян.“ Член на Политбюро казва това на член на ЦК, схващаш ли субординацията?
Ние дълго пушихме мълчаливо.
— И ти мислиш, че можем да му дадем това доказано дело?
— Точно на този въпрос, Саша, имам пределно ясен отговор — не зная…
Меркулов се надигна и взе от масата двата препълнени пепелника.
— За днес край. Хайде да си починем.