Шура доволно се гледаше в огледалото.
— Да, ти наистина си вълшебник, Всеволод. До обяда има още един час, навреме се справихме. Грязнов ми организира тоя фризьорски салон и те се постараха — да си комбина с нашего брата сега също е дефицит, нали, Всеволод?
И на мен ми се искаше да направя комплимент на Шура, наистина не можеше да й се дадат нейните четиридесет и осем. И дори четиридесет. Но не бях успял още да отворя уста, когато Романова налетя срещу мен:
— Ти какво се моткаш по улиците? Малко ли те млатиха по тиквата? Какво искаш, да те застрелят? Костя, вземи му купи едни черни очила, че синините му съсипват целия чар!
— Точно затова идваме, Шура.
— Чакай, Константин, да изпратим вълшебниците, тогава ще поговорим за работата…
Меркулов разтри с длани бузите си, сякаш да ги размрази, макар в кабинета да беше поне трийсет градуса, и каза:
— Оформи, моля те, другарко Романова, един „Макаров“ на старши следователя Турецки. По всички правила на милиционерската бюрокрация, обаче бързо.
— Разбрах, Константин. Виждаш ли — вече вдигнах слушалката, набирам номера… Кой там, Михайлов ли? Романова на телефона… Подбери един добър „Макаров“, но да стреля без засечки… Абе какво ми губиш времето, като не си Михайлов! Я бързо ми го дай!
Докато Романова даваше указания на Михайлов, пристигна сияещият Грязнов с тесте още неизсъхнали снимки и ги разположи на Шуриното бюро.
— Не са съвсем лоши — небрежно каза Жуков и въздъхна с облекчение.
— Направо са супер! — възкликна Грязнов.
— Не крещи, Вячеслав, не виждаш ли, че говоря по телефона — стопира го Романова и като продължи да се препира с Михайлов, хвърли едно око на фотографиите.
Грязнов продължи шепнешком:
— Филмчето ти, Женя, е пълен ажур — очи не можеш откъсна от него. Как успя толкова бързо да преснимаш такива кадри, акъл не ми стига! Направо Щирлиц в тила на врага! Нашите експерти в лабораторията са опитни, апаратурата им е лукс!
Меркулов проучва снимките дълго и внимателно. Ние не му пречехме, само Шура поглеждаше часовника си. Най-после той отново разтри бузите си и чак тогава бавно заговори:
— Моля те, Александра Ивановна, да свикаш оперативка и да запознаеш твоите сътрудници с този списък. В него преди всичко фигурират войници, които в резултат на инжекции с възбуждащ препарат са откачили и сега са на лечение… накратко, чакат смъртта си в Голямата болница в Кабул. Уви — на тях вече не можем да им помогнем. Следващите в списъка са офицерите, на които е даван така нареченият стабилизатор. Повечето продължават да служат в Афганистан. Но има и такива, които са получили назначения в Москва, ГДР, Унгария и други места. Освен това в списъка има и демобилизирани, които са се пръснали по градове и паланки. Те ни интересуват особено. По-нататък в този списък са включени изпратените да учат в академии и висши военни училища. Тези хора също са обект на нашето внимателно разследване… Трето: имам идея. Доколкото разбрах от доклада на Александър Борисович, а също и от материалите, които вече прегледах, хората от „Афганското братство“ са психически непълноценни. А такива яко ги пере сачмата, тоест извършват не съвсем обичайни престъпления. Вие знаете — има престъпен свят, където хората извършват рутинни престъпления, но има и престъпен антисвят, където се извършват необичайни престъпления. За този антисвят бих искал да поговоря с вашите сътрудници, да ги насоча към издирване на такива необичайни, бих казал, откачени престъпници…
Шура го прекъсна:
— Костя, дай да погледна още веднъж внимателно тоя списък. Нали знаеш, окото ми е рентген… Чини ми се, че мярнах една фамилия…
Романова отново взе фотографиите със списъците, теменужените й очи бяха възбудени. И ръката й се протегна към вътрешния телефон.
— Погорелов, ела при мен. Без „не мога“. По-живо!
Скоро влезе дебелият майор Погорелов, мой и на Меркулов стар познат. Той се здрависа с нас, намигна на Жуков и каза, пъхтейки:
— Ега ти жегата, няма начин да не излезе буря…
Романова сечеше снимките като тесте карти.
— Валентин, нещо да ти говори фамилията Гудинас?
Погорелов я изгледа нацупено и разтри с длан редките косми на темето си:
— Ако е оня Гудинас, дето извъртя номера в Третяковската, то ми „говори“. Как го викат — Юргенас Гудинас?
Романова разгърна снимките с фамилии на „г“, после присви очи: