И все пак не е ли неразумно да повери опеката на детето на своя приятел? Сварталф неведнъж е доказвал, че заслужава пълно доверие. Но въпреки всички свръхестествени сили, които притежава, той си остава голям черен котарак. Следователно не бива много да му се доверяваме, що се отнася до скучното всекидневие. После си помислих: „По дяволите! Откакто Джини престана да бъде практикуваща магьосница, бедното зверче няма толкова много развлечения. Дори не може да подгони другите котараци, понеже никой от съседските не смее да се бие с него. Вероятно е приел с радост тази задача. Както винаги, Джини знае какво прави. И…“
— …И аз съм идиот, защото стърча и си губя времето напразно — казах и я сграбчих в обятията си. Тя беше облечена като всички жени, но ако те бяха на нейното място, не бих ги и погледнал.
Джини реагира — тя знаеше как да го направи.
— Какво е идиот? — попита Вал от пода. И като поразмисли над този проблем, додаде: — Татко е добър идиот.
Сварталф ни изгледа скептично и размаха опашка. До Джини аз съвсем се размекнах. Тя разроши косите ми.
— Р-р-р, защо се държиш така, тигърчо?
— Татко е вълк — поправи я Вал.
— Днес можеш да ме наричаш тигър — снизходително й разреших аз, оглупявайки все повече от щастие.
Джини ме погледна хитро.
— Добре, котенце…
— Ах, ти, почакай малко…
Тя сви кокетно рамене. Червеникавите й къдрици се полюшнаха.
— Щом толкова настояваш, нещастен похитителю на жени…
Вал строго ни фиксира с поглед и заяви:
— Когато си чукате главите, скривайте ги, за да не ви боли.
Какво пък, право беше детето. Само че докато измъквахме херувимчето от дрехите му, нямахме време за обяснения. После чедото ни обърна всичко наопаки в хола и се настани да гледа мултипликационни филми по кристалната топка. Както и да е, в края на краищата аз успях да се добера до кухнята, където Джини приготвяше вечерята, и най-сетне ни се удаде да поговорим.
— Защо се върна толкова рано? — попита ме тя.
— Ще ти хареса ли, ако тази вечер си спомним нещичко от миналото? — отговорих й с въпрос аз.
— Какво по-точно?
— Тандемът Матучек и Грейлък… Не, Матучек и Матучек. Странният сигнал „Тревога“, патент на компанията „Дяволска глупотевина“…
Тя заряза работата си и продължително ме изгледа.
— Какво е станало, Стийв?
— Ще видиш в предаването по кристалната топка — отговорих й. — Настъпват нови времена: сега не само охраняват стачкуващите, ами се налага и да блокират всички изходи на предприятията. Днес служителите ни трябваше да се измъкват през прозорците, докато по тях хвърчаха камъни.
Джини беше учудена и възмутена, но запази хладнокръвие. Старите навици си оставаха навици.
— Извикахте ли полиция?
— Естествено. Щом пожелаем, полицията ще ни окаже помощ, още повече, че демонстрантите нахлуха в чужди владения. Прозорците са счупени, по стените са залепени неприлични лозунги… и тъй нататък. От гледна точка на закона нашият случай е напълно ясен. Но какво се оказва? Само опозицията няма грижи, а ние ги имаме колкото щеш. Техните хора ще се съпротивяват на всеки опит да се разпръсне демонстрацията. Помниш ли нюйоркския скандал миналия месец? Мнозина от тукашните типове са също студенти. Представи си заглавията на вестниците: „Жестоката полиция смаза идеалистически настроената младеж“, „Нападение срещу мирна демонстрация“ или „Полицията пусна в ход палките и магията“. Цялата гадост е там, че предприятията, свързани с „Източниците на норните“, произвеждат снаряжение за армията и полицията — например флуоресциращи магьоснически опознавателни знаци или василискови очи. Договорът ни задължава да продължаваме с изследванията в тази насока. Но полицията и въоръжените сили служат на истеблишмента. А според демонстрантите преуспяващият истеблишмент е зло, затова трябва да се унищожи нашата корпорация.
— Поезията на гражданското неподчинение — въздъхна Джини.
— Началникът на полицията ни предупреди, че официалната намеса, за да се спре нахлуването им, ще означава кръвопролитие. Тогава вероятно ще последват вълнения в университета и на Мерилин авеню. Кой знае докъде ще се стигне… Той ни помоли да спрем работа до края на седмицата — дотогава бурята може да отмине. Всъщност ние щяхме да го направим при всички случаи, защото някои наши служители вече заявиха на инспекторите, че се страхуват да се върнат на работа… Така стоят нещата.