Очите на Джини заискриха от трудно сдържан гняв.
— Ако отстъпите — каза тя, — те ще преминат към следващия номер от програмата си.
— Така е — рекох. — И ние го разбираме. А какво мислиш за тия, които се правят на мъченици? Свещениците на йоанитите се готвят да проведат още една лицемерна церемония, посветена на невинно пролятата кръв на Агнеца. Знаят, че страната е пълна с наивници, обладани от добри намерения. Йоанитите карат тия нещастници непрекъснато да си задават въпроса дали действително не са се отклонили от пътя на истинската петристка църква, щом обществото, което се базира на нея, прилага насилие срещу членовете на тяхната църква на любовта. Освен това, скъпа, няма какво да се лъжем — насилието никога не е помагало срещу гражданското неподчинение…
— Когато заговорят картечниците, става страшно — вметна тя.
— Да, разбира се. Но кой би искал да убеждава правителството, че последната надежда е кръвопролитието? По-скоро аз самият ще стана йоанит. Следователно администрацията на „Източниците на норните“ не може да моли полицията да очисти владенията на фирмата.
Джини рязко се обърна към мен.
— Май това не те тревожи много?
Разсмях се.
— Не! Ние с Барни поразмислихме над този проблем и измътихме нещо… Помогна ни Робъртс, който днес в едно предаване заяви, че ветераните от войната могат да бъдат много полезни. И тъй като напоследък животът ни стана доста скучен, те питам: искаш ли да участваш в едно невероятно шоу?
— Тази вечер?
— Да. И колкото по-рано, толкова по-добре. Ще ти разкажа подробно, когато нашата малка надежда си легне.
Усмивката на Джини повяхна.
— Боя се, че няма да намеря толкова бързо бавачка да я гледа… Тази седмица в училището имат изпити.
— А ако не намериш, какво мислиш за Сварталф? — предложих аз. — Там няма да има нужда от косматия, а тук той може да свърши чудесна работа — да я пази, или пък ако я заболи стомахчето, да изтича до съседите и да ги събуди с мяукането си.
— Тя може да се събуди и да поиска да ни види — възрази Джини не много уверено.
Оборих възражението й, като напомних, че когато Вал започна да сънува кошмари, ние й купихме пазител на съня. Малкото дървено войниче с пушка стоеше нащрек до кревата й, готово да прогони от съня й всички страхотии. Не че вярвах кой знае колко на уредите, призвани да заместят родителската любов (и изобщо родителите), но в случая те наистина помагаха.
Знаех, че Джини ще се съгласи. Виждах — в нея кипеше енергия. Макар и временно да беше поела ролята на домакиня, не можеше безкрайно да се принуждава един чистокръвен кон да влачи плуга.
Ето така направихме първата си стъпка по пътя към Ада!
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Нощта беше безлунна, само звездите едва мъждукаха.
Подготовката не ни отне много време. И двамата облякохме черни пуловери и панталони. Изключихме фаровете на метлата и полетяхме, използвайки магьосническото си зрение. Това не беше законно, но пък бе безопасно. Летяхме над града, под нас като съзвездия блестяха прозорците и уличните фенери. Най-после в района с промишлените предприятия започнахме да слизаме. Тук беше по-тъмно и по-пусто, отколкото обикновено по това време. Около магазините, цеховете и складовете не забелязах нито едно мъничко синьо пламъче. Малките добри духове винаги са използвали възможността през нощта, когато хората спят и наоколо няма никого, да надничат през прозорците. А сега нещо ги беше подплашило.
Около главното здание на фирмата се бяха струпали толкова много хора, та игла да хвърлиш, нямаше къде да падне. От градината, където работниците обикновено закусваха при хубаво време, не беше останало нищо освен кал и фасове. Прецених, че се бяха събрали около 500 души. Нямаше къде да приземим метлата. Тълпата общо взето бе плътна, но движението на отделните тела предизвикваше леки вълни. Като ехо се носеха слетите в едно гласове и тътренето на обувки.
До гаража беше по-свободно. Тук-таме се забелязваха временно напуснали обсадата, колкото да похапнат или да подремнат в спалните си чували. Те бяха на доста голямо разстояние от преносимия олтар, поставен в другия край на градината, пред който от време на време някой коленичеше и се молеше.
Подсвирнах:
— Това чудо се е появило, след като съм си тръгнал от работа.
Джини силно ме стисна за китката.