Блестящия нож кимна в отговор.
— Предполагам.
— Какво смятате да правите?
— Честно казано, сега не можем много да направим. Или по-точно, нищо не можем да направим. Ние не знаем защо е било извършено престъплението и мотивите за него.
— Разбрахме ги миналата нощ. Сдобихме се с могъщ и опасен враг. Предполагам, изявленията на йоанитите, че техните адепти владеят тайни знания, са истина. Езотеризмът винаги повече се е асоциирал с дяволското, отколкото с божественото. Предлагам да започнем издирването от катедралата им.
Въпреки боята лицето на Блестящия нож явно изрази състрадание.
— Вече ви обясних, мисис Матучек, когато се досетихте кой може да е отговорен за престъплението, че е много опасно да се обвинява без сериозни улики. Сега ситуацията е изключително неприятна. Кой може да го разбере по-добре от вас? Нямаме право да допуснем нови размирици. Освен това… Ще ви кажа, без да крия: вероятно това нахълтване означава нещо много по-страшно, много по-лошо от отвличането на дъщеря ви.
Станах.
— Нищо не може да бъде по-лошо — тихо казах аз.
Той не ми обърна никакво внимание, явно разбираше, че сега по-важният от нас двамата беше Джини.
— Знанията ни за Адската вселена практически са равни на нула. Ще ви издам една тайна, защото подозирам, че все едно ще се доберете до истината чрез незасекретената информация. Малцина от цивилните вълшебници знаят това, което сега ще чуете. Армията направи няколко опита да проникне там. Успехът не бе по-голям от този на Фаустовия институт преди 300 години. Прекарали само няколко минути, хората се връщаха оттам в състояние на невероятен психически шок и не можеха да разкажат какво се е случило с тях. А в записите на уредите нямаше никакъв смисъл…
— Ако не вземете предвид хипотезата на Никълсън — довърши мисълта му Джини.
— Каква е тази хипотеза?
— Че в онзи космос, за разлика от нашия, пространство-времето е неевклидово и геометрията му се променя от една точка до друга — сухо поясни Джини.
— А, да, казваха ми, че военните изследователи са стигнали до извода, според който… — той забеляза тържествуващия израз в очите на Джини. — Дявол да го вземе, ловко ме подведохте! — и продължи непреклонно: — О’кей. Ще се наложи да запомните, че нямаме право да действаме слепешката и прибързано, когато по трудноразбираеми причини са въвлечени неизвестни сили. Резултатите могат да се окажат фатални. Смятам да докладвам за всичко на директора на бюрото. И съм убеден, че той веднага ще уведоми президента. Също така съм убеден, че президентът ще ни заповяда да бъдем бдителни и докато не разберем повече, да не си показваме носа.
— А аз и Стийв?
— Същото се отнася и за вас. Запомнете, ако има нужда, ще се свържат с вас.
— Съмнявам се. Какъв ли откуп би могъл да поиска демонът?
— Не той, а онзи, който го е изпратил.
— Повтарям ви, заемете се с йоанитите!
— Ще се заемем. Ще се заемем с всички, които са привлекли вниманието ни. Макар и да не е много разумно. Но ще е необходимо време.
— А дотогава Валерия ще е в Ада!
— Ако ви потрябва свещеник, бюрото ни разполага със свещенослужители от всички вероизповедания. Само кажете и ще го извикам тук.
Джини поклати рижата си глава.
— Благодаря, няма нужда. Накарайте ги да се молят за Вал. Няма да има вреда. Наистина, съмнявам се дали ще има и полза. Но естествено никой свещеник не може да помогне на мен и Стийв. Всичко, което искаме, е да ни се даде възможност да намерим дъщеря си.