Следващата точка от програмата ни също беше проста.
Свръхестествените сигнали действат, докато земният магнетизъм не е много голям. Но силата на магнитното поле на Земята е постоянна. Ето защо обикновено магическите уреди за издирване не са предназначени за откриване на малки количествени изменения. Джини измисли една хитрост. Слабото поле на шапката невидимка постепенно увеличаваше интензивността си, докато стане двойно. А когато ще се отдалечавам от къщата, интензивността пак постепенно ще пада до първоначалната си стойност. Като се върна, Джини напълно ще унищожи следите от този номер.
На теория всичко беше лесно. Ала на практика… Джини откри, че в къщата вероятно са монтирани уреди за вдигане на тревога. Ще бъде необходимо цялото й умение, за да не се включат.
Нашето клето старичко ФБР! То и хабер си нямаше какво означава да си имаш работа с Джини и с нейния талант!
Моята вещица даде знак и аз се измъкнах през прозореца. Нощният въздух бе влажен и мразовит. Росата върху цветята в лехата пред къщата блестеше от сиянието на уличните фенери. Чух лай и ръмжене на куче — вероятно бе подушило пелерината ми. Сигурно целият квартал се намираше под наблюдение… Магьосническото ми зрение тутакси откри някакъв мъж, който се криеше отсреща в сянката от фенера на Свети Елм. Стараех се да крача колкото се може по-бързо и по-тихо. Вървях по средата на улицата — така вероятността да ме засече часовоят или да се включи релето-пазач бе по-малка.
Минах няколко квартала и стигнах до местното училище. Вече бях на безопасно разстояние. Завих зад ъгъла и скрих пелерината невидимка в купчината боклук недалеч от спортната площадка. Можех да не се крия — бях съвсем обикновен, спазващ законите гражданин, който е тръгнал да си върши работата. Нощта свършваше, затова трябваше да внимавам да не ме познае някой минувач. От първата срещната телефонна будка се обадих в дома на Барни Сторласон. Той ми каза веднага да отивам у него. Предпочетох да взема маршрутен килим вместо такси, защото бе по-лесно да остана незабелязан, като се смеся с тълпата пътници.
Вратата ми отвори Барни. В антрето светеше, жълтата светлина падаше върху широките му плещи. Той тихо подсвирна:
— Като те гледам, разбирам, че днес е по-добре да си стоиш в къщи и да подстригваш живия плет. Но, Стийв, изглеждаш тъй, сякаш е настъпил краят на света. Какво се е случило?
— Домашните ти не бива да чуят — рекох.
Той тутакси се завъртя на токове и ме заведе в кабинета си. Бутна ме в едно тапицирано с кожа кресло, затвори вратата, наля две солидни порции уиски и най-сетне се отпусна в креслото срещу мен.
— И тъй?
Разказах му. Никога досега не съм забелязвал такава болка върху лицето му.
— Не, не — шепнеше той.
После се разкърши като мечка, която се готви да се хвърли в атака, и запита:
— Какво мога да направя за вас?
— Преди всичко дай ми метлата си — помолих го.
— Почакай малко — рече той. — Чувствам, че действаш прибързано. Къде си намислил да идеш?
— Смятам да отида в Силоам и да се докопам до нужната информация.
— Така си и мислех — Барни се размърда, креслото изскърца под тежестта му. — Стийв, това не е шега. Насила да влезеш в катедралата на йоанитите… Сигурно ще се опиташ да измъкнеш признание от някой свещеник… Не, само ще навлечеш нови нещастия върху вашите глави. И то когато Джини има нужда от всяка частица от твоите сили и възможности. Нека ФБР води следствието. Там работят професионалисти. Да допуснем, че улики действително съществуват. В старанието си да ги откриеш ти най-вероятно чисто и просто ще ги заличиш. Замисли се върху фактите и също ще стигнеш до това заключение… — Барни внимателно ме погледна. — Прибави и моралните съображения. Вчера не беше съгласен с тълпата, когато тя настояваше за правото си да прокарва свои собствени закони. А сега претендираш, че ти имаш същото право.
Отпих малка глътка и се вглъбих в усещанията си — уискито приятно опари гърлото ми.
— Ние с Джини имахме време да обмислим всичко — рекох. — Знаехме, че няма да се съгласиш, но поне не ни пречи. Ще ги науча аз тях. Може би ще ти прозвучи мелодраматично, но нима може да ни се случи нещо по-лошо?! Ако към безкрайност прибавиш което и да било число — спрях, за да глътна още една глътка, — ще получиш пак безкрайност. А що се отнася до ФБР, че имало повече възможности… Ние не се каним да се мятаме насам-натам като бик на арена, само за да вършим нещо… Съгласи се, че и ние имаме мозъци. Бюрото сигурно отдавна разполага с агенти сред йоанитите, досиета на вождовете им и т.н., всичко, което се полага в такива случаи. Но си спомни резултатите от съдебното разследване преди няколко години срещу престъпленията на една друга църква. Помниш ли инициалите й? ХСУА. В обвинителното заключение на генералния прокурор нямаше нито едно сериозно доказателство. Като се има предвид, че те открито отричаха и традициите, и законите на Америка.