— Не… не… Добре, аз съм член на доброволния отряд. Когато се случиха онези събития, на мен ми разрешиха да взема участие. Но не за да… за да върша това, за което говорите… А за да окажа помощ, да помогна със съвет, да осъществявам духовно ръководство … Е, и да подсигуря защита срещу вероятно магьосничество от ваша страна… Нищо друго! Та вие ни нападнахте!
— Е, да, разбира се! Ние се заловихме с патрулиране, а когато то не помогна, насила нахълтахме в чужда територия, започнахме блокада, вандализъм и тероризъм… Ха-ха-ха! И вие действахте изключително като частно лице. Когато се провалихте, ръководството ви наистина ви подкрепи и утеши. Виждам, че вече сте се върнали към изпълнение на предишните си задължения.
— Наложена ми е епитимия, задето съгреших с гняв — прошепна той.
Лека тръпка премина по гръбнака ми. Най-сетне стигнахме до главното.
— Не са ви пъхнали тук само задето сте се разгневили срещу нас. Какво всъщност сте направили?
Отново го обхвана ужас. Вдигна безсилно ръце нагоре.
— Моля ви… Не мога… Не!
Завъртях ножа пред лицето му. Мармидон се намръщи и бързо изрече:
— Ядосах се на вашата жестокост, на ината ви… проклех ви всичките… С едно страшно проклятие! Преосвещените отци… не зная как са разбрали, но адептите имат дарбата… Когато се върнах, ми казаха, че последиците могат да се окажат гибелни, и ме наказаха. Нищо повече не зная. Докато бях тук, никой нищо не ми е казвал… Никой не е идвал… Наистина ли има някакви последици?
— Кой знае!… Какво представлява това проклятие?
— То не е заклинание. Разбирате ли разликата? Заклинанията използват законите на вълшебството и предизвикват свръхестествените сили да действат или призовават нечовешко същество, или… Мистър Матучек, това е същото, както когато натиснеш спусъка или подсвирнеш на кучето си. Както използването на какъвто и да е инструмент. Молитвата е друго, тя е молба към Всевишния. Проклятието е формула, в която се съдържа молба… да бъде наказан някой. Всевишният и ангелите му изпълняват молбата, ако преценят, че човекът трябва да бъде наказан… Само на тях е дадено да отсъдят.
— Повторете проклятието!
— Абсит омен! Опасно е!
— Току-що твърдяхте, че е безвредно.
— Нима не знаете? Молитвите на йоанитите не са като молитвите на петристите. Ние сме осенени с особена божия милост, с особен божи промисъл. Ние притежаваме особени знания, ние сме възлюбените му деца. Нашите молитви сами по себе си са могъщи. Не мога да предскажа какво ще се случи, ако произнеса тези думи… Макар и да нямам лоши намерения, при подобни условия обаче… когато не може да се провери…
Много вероятно е, помислих си. В древността същността на гностицизма е представлявала стремеж към сила и власт с помощта на древни знания, към овладяване на мощ, по-голяма от божествената. Безспорно Мармидон искрено ще отрича, че неговата църква е възродила тази идея. Но той още няма званието адепт, най-големите тайни са скрити от него. Макар и без особена охота си помислих, че не му прилича да е способен на престъпление. Този дребосък по душа не беше лош човек.
Изведнъж ме осени идея. Половин секунда я обмислях. Да предположим, че адептите на съвременния гностицизъм са направили някакво откритие и чрез него са се сдобили с неподозирана досега мощ. Резултатите са ги убедили, че могат да влияят непосредствено на самия Бог. Да предположим по-нататък, че са сгрешили… че са били заблудени… Защото в идеята, че смъртните биха могли по някакъв начин да влияят върху Всемогъщия, няма никакъв смисъл. Какъв е изводът от предположенията ми? Независимо дали знаят това или не, благословиите и проклятията на йоанитите в действителност не са молитви, а особено изкусно, и то притежаващо извънредно голяма сила магьосничество.
— Ще ви покажа текста — Мармидон целият трепереше. — Можете да го прочетете, той не е от забранените.
— Добре — съгласих се аз.
Той запали свещта и отвори книгата. Виждал съм отдалеч йоанитската библия, но никога не ми се е случвало поне да я прелистя. Йоанитите заменяха Вехтия завет с нещо, което дори такива неверници като мене биха сметнали за богохулство. Текстът на Новия завет се придружаваше с многобройни апокрифи и други произведения, чиито източник не може да определи нито един учен. Треперещият пръст на Мармидон посочи откъс именно от този раздел. Присвих очи, като се опитвах да разчета дребния шрифт. Успоредно с гръцкия текст имаше превод на английски. Отделно се обясняваше смисълът на някои думи, като онези от химна, който чух горе.