„Свят, свят, свят. В името на седемте гръмотевици, о, Мабон, праведниче, безкрайно велики ангеле на Светия дух, надзорниче на изливащите гняв и пазещите тайната на бездънната бездна, ела ми на помощ и стовари беди върху онези, които ми причиниха зло, за да узнаят разкаянието и да не страдат повече слугите на скритата от човешките очи истина и на царството, което ще пребъде. С тези думи те призовавам, Хелифомар, — Мабон Сарут Енукас Сацинос. Амин, амин, амин.“
Затворих книгата.
— Не смятам, че подобно заклинание има някаква стойност — бавно казах аз.
— О, вие можете да го повторите на глас — изтърси Мармидон. — И обикновеният причестен може. Но няма да получи отговор. Ала аз съм звънар или както вие казвате — заклинател. Нямам висок ранг, нито съм твърде изкусен в заклинанията. Но и аз съм дарен с известна милост…
— А, така ли било! — с болка и ужас започнах да проумявам истината. — Всекидневните ви задължения значи са да викате демони и да им заповядвате…
— Не демони. Не и не! Повечето са обикновени същества от свръхестествения свят. Понякога и ангели с подобен на нашия чин.
— Имате предвид същество, което ви казва, че е ангел?
— Но то е ангел!
— Не е важно. Значи такава била работата! Споменахте, че сте изпаднали в дива ярост и сте ни проклели. Прочели сте тази молитва към тъмните сили. Аз твърдя, че вие — съзнателно или несъзнателно — сте се занимавали с магьосничество. Тъй като детекторите не реагираха, този вид магьосничество не е известен на науката. Това е било зов към някого извън нашата Вселена. Май вие, йоанитите, сте успели да се свържете с някакъв друг свят и вярвате — повечето от вас, — че това е Небето. А аз твърдя, че ви лъжат. Всъщност този свят е Адът!
— Не! — простена Мармидон.
— Имам основание да твърдя това. Детето ми отиде в Ада!!
— А може би не е там?
— На вашия зов е откликнал демон. Стана тъй, че от всички служители в компанията „Източници на норните“ само моят дом се оказа незащитен от нападението на демона. И отмъщението се стовари върху нас.
Мармидон изправи хилавите си плещи.
— Сър, не отричам, че детето ви е отвлечено. Но ако е станало вследствие на моите прибързани действия… не бива да се страхувате.
— Когато се намира в Ада?! Да предположим, че ми я върнат в същата секунда. Но каква страшна следа ще остави в душата и престоят там?
— Не, честна дума, не се безпокойте — той ме потупа по ръката. Улучи точно побелелите ми от стискане на ножа пръсти. — Ако тя сега е в Долния континуум, връщането й ще бъде съпроводено с преместване във времето. Схващате ли какво имам предвид? Аз самият не се оправям много добре, но адептите са проникнали дълбоко в същността на тези неща и предават някои свои знания на посветените от пета степен нагоре. Математическата страна на въпроса не ми е ясна, но си спомням, че Адската вселена има много сложна геометрия на пространство-времето. Няма да е твърде трудно дъщеря ви да се върне в секундата, когато са я отвлекли. Както и във всеки друг момент от времето.
Ножът падна от ръката ми и издрънча. В главата ми биеха камбани.
— Наистина ли?
— Да! Църковният обет не ми позволява да ви разкажа повече…
Скрих лицето си в ръце, между пръстите ми капеха сълзи.
— …но аз искам да ви помогна, мистър Матучек. Разкайвам се, че се поддадох на гнева си.
Вдигнах очи и забелязах, че той също плаче. След известно време дойдохме на себе си.
— Естествено, не бива да ви заблуждавам — заяви ми той. — Когато ви казах, че е еднакво лесно да се влезе в която и да е точка от времето, това не означава, че нямаме трудности… Всъщност съществуват такива проблеми, с които могат да се справят само нашите върховни адепти. На никого от живите геометри, дори да е гений, не би му се удало самостоятелно да намери пътя през тези измерения. За щастие обаче този въпрос не се отнася за нас. Просто исках да се успокоите, но въпреки това трябва да знаете как стоят нещата. Възможно е дъщеря ви наистина да е била отвлечена вследствие на моето проклятие. В такъв случай разбирам немилостта, в която съм изпаднал пред ръководството ни. Но дори и да е така, тя е под защитата на ангелите!
— Докажете ми го! — заповядах му аз.
— Ще се опитам. Отново нарушавам всички правила — на мен ми е наложена епитимия, а вие сте неверник. Но ще се опитам да призова някой ангел — Мармидон срамежливо се усмихна. — Кой знае, ако вие се отречете от заблужденията си, може пък дъщеря ви да се върне незабавно. Би било чудесно да спечеля човек с вашите способности и енергия за истинската вяра. Възможно е всичко, което се случи, да е именно целта на Бога!