Тази идея не ми се понрави. Честно казано, от нея дори ме втресе. Мармидон може да смята, колкото си иска, че съществото, което призовава, е с небесен произход, но аз не мисля така. Ала щом бях започнал, трябваше да съм готов да се срещна лице в лице и с нещо по-лошо от самия дявол.
— Да започваме.
Той отвори библията на друга страница. Текстът не ми беше познат. Падна на колене и започна да пее. Пронизителната, подскачаща ту нагоре, ту надолу мелодия късаше нервите ми.
В тунела се понесоха поривисти въздушни течения. Светлинките не угаснаха, но мракът стана по-плътен, сгъсти се. Струваше ми се, че умирам. И най-сетне се озовах в пронизана от писък тъмнина. Бях съвсем сам, заобикаляше ме безкрайна нощ. Страхът ми изчезна, но вместо него се появи толкова познатото ми безгранично отчаяние. Никога досега то не е било така силно — нито предишните три пъти, нито когато отвлякоха Валерия, нито когато майка ми умря. Тъй като всяка надежда за мен изчезна, аз познах суетата на всичко съществуващо. Любов, радост, чест — сега за мен това значеше по-малко от шепа пепел… Сякаш никога не ги е имало. В цялото огромно празно пространство съществувах единствено аз. Съвършено опустошен — АЗ!
Някъде в безкрайната далечина заблестя светлина и започна да се приближава към мен. Искра. Звезда. Слънце. Видях огромно лице, подобно на маска, взрях се в мъртвите му очи и равномерен глас прозвуча в мен като ударите на камбана:
— Часът настана. Въпреки ифрита, саламандъра, инкуба, въпреки действията на смъртните животът ти продължава. Въпреки волята и плановете ми. Предвиждам, че в този цикъл от развитието на света ти ще бъдеш един от най-върлите ми врагове. Предвиждам, че ще представляваш опасност за новия ми великолепен замисъл. Не желая да зная причината, поради която се опитваш да унищожиш моето дело — дали това се дължи на безсмислен призив на някой глупак или просто на твоята слабост. Но сега ти търсиш възможност да проникнеш в моята светая светих. Трепери, Стивън! Аз самият не мога дори да те докосна, но имам могъщи слуги, които ще изпратя срещу теб. По-могъщи от онези, които си срещал досега. Ако и за в бъдеще се опълчваш срещу мен, гибелта ти е неизбежна. Както подобава на един син на Адама, примири се със загубата си, създай си други деца. Престани да се намесваш в неща, които засягат цялото човечество. Занимавай се само със своите работи. Тогава те очакват здраве, благоденствие, богатство и дълъг живот. Но само ако сключиш мир с мене! В противен случай ще загинеш и ти, и всички, които те подкрепят и обичат. Трепери от мене!
Видението, гласът и мракът изчезнаха. Мокър от пот, се взрях в Мармидон с помътнели очи. Свещта мъждукаше… Не зная как съм се задържал на краката си. Мармидон излъчваше задоволство и потриваше ръце. Чувах думите му като през мъгла:
— Ето! Аз бях прав! Доволен ли сте? Нали беше великолепен? Ако бях на ваше място, щях да падна на колене и да възхвалявам Господа за милосърдието му.
— К-к-какво? — едва успях да раздвижа езика си.
— Ангел! Ангел!
Съвзех се. Имах усещането, че съм се измъкнал от бушуващ поток, макар че в сърцето ми имаше само празнота. Но умът ми продължаваше да работи по инерция, устните ми сами проговориха:
— Вероятно сме видели по различен начин едно и също същество. Какво видяхте вие?
— Увенчана с корона глава, блестящи крила — Мармидон почти пееше. — Дъщеря ви е в безопасност. Тя ще ви бъде върната, когато окончателно се разкаете. И тъй като върху нея приживе е паднала божията благодат, тя ще бъде причислена към светиците на истинската църква.
Какво пък, помислих си, не за пръв път Врагът използва за собствените си цели хора, които искрено вярват, че служат на Бога. Кой беше казал, че „в Ада земята е постлана с черепите на некръстени деца“? И на какъв Йехова се е покланял този, който е измислил това?
— А вие какво видяхте? — ме попита Мармидон.
Трябваше ли да скрия какво изпитах?
Вероятно не. Какво ще спечеля от това?…
Размислите ми бяха прекъснати от нови звуци — шум от приближаващи се гласове и стъпки.
— А ако го няма тук?
— Ще почакаме два-три часа.
— В тази гробница?
— Всичко е в божиите ръце, братко.
Изтръпнах. Идваха двама, съдейки по шума от сандалите им — монаси. Те бяха огромни на ръст, камъкът под краката им потреперваше. Изглежда адептът, когото срещнах горе, се е усъмнил или заклинанието на Мармидон и появата на „ангела“ бяха зарегистрирани някъде. А може би и двете заедно. Ако имат намерение да ме хванат, аз съм предупреден. А сега животът ми е ценен, защото трябва да се върна в къщи с информацията, която ще помогне за връщането на Вал.