В крайна сметка ни позволиха да приемаме гости. Когато мисис Делакорт долетя с метлата си, за да поиска назаем стотина грама сяра, ние представихме феберееца като братовчеда Луи. Между другото споменахме, че докато издирват крадците, влезли в къщата ни, сме изпратили Вал извън града. Произшествието бе останало почти незабелязано, само местният всекидневник помести на една от вътрешните си страници малка бележка. Тъй или иначе, на мен отново ми позволиха да ходя на работа, а на Джини — да пазарува в града. Дадоха ни един телефонен номер, на който можехме да се обаждаме в случай на нужда. Но и дума не обелиха за „опашките“, които ни следваха като сенки по петите. Те имаха отлична подготовка и ако не бяха някои наши хитрости, може би нямаше и да ги забележим.
И тъй, на третия ден сутринта се появих в компанията. Разказах всичко на Барни Сторласон и той ми позволи този ден да си клатя краката. Това и направих: в кабинета си пушех и пусках колелца дим (езикът ми заприлича на рашпила), разхождах се, пиех кафе, докато то не забълбука в стомаха ми. Така си прекарвах времето и чаках срещата, определена за следобед. Знаех, че тя наистина ще помогне да се решат много неща. Когато по радиоуредбата съобщиха, че съвещанието започва, едва се размърдах. Трябваше да си напомня, че е наложително да отида, за да се срещна с хората, които могат да помогнат за издирването на Вал.
Стаята, определена за съвещанието, се намираше на горния етаж и бе защитена с магии както срещу промишления шпионаж, така и срещу надзора на властите. Начело на масата се извисяваше огромното туловище на Барни — яката му бе разкопчана, от устата му висеше запалена пура. Бяхме единадесет души — известна гаранция, че сред нас няма Юда… Освен Барни познавах още трима — Грисуълд, Харди и Янис Вензел, и съвсем слабо доктор Нобу, метафизик, с когото понякога фирмата се консултираше. Останалите не познавах. Единият, Хю Чарлз, се оказа запасен адмирал, специалист по разузнаването. Другият бе математик, наричаше се Фалкенберг. Третият бе пасторът от църквата на Барни. Всички изглеждаха много изморени, сякаш допреди миг са работили като роби на някоя господарска галера. С изключение на последните двама, които имаха твърде свеж вид и с нищо не биеха на очи, освен дето единият подмяташе малко куфарче, което постави на масата.
Преди да ни представи един на друг, Барни направи няколко жеста и произнесе заклинание.
— О’кей — рече, — полето на тайната ще ни закриля. Сядай и се присъединявай към нашето сборище — той ми се усмихна. — Стийв, позволи ми да те запозная с мистър Смит и мистър Браун, те са представители на компанията, чието делово предложение днес ще обсъждаме.
Телата и лицата на Смит и на Браун се размазаха, сетне отново се проясниха — действието на магията свърши. От падащата през прозореца светлина косите на Джини блестяха като медени. Доктор Ашман отвори куфарчето си — от него се измъкна Сварталф и скочи на пода. Вече оздравял, огромен, черен и както винаги, самонадеян. Протегна се и разкърши гръбнак.
— Мър-р-р — сърдито съобщи той. Пасторът посегна да го погали. Не успях да го предупредя. Добре, че доктор Ашман имаше навика да носи винаги със себе си аптечка. Сварталф се изпъна до Джини и захвана да се ближе.
— Как успяхте да направите това? — с професионален интерес запита адмиралът.
Джини сви рамене.
— Много лесно. Както знаете, Барни се свърза с доктор Ашман. Определили си кога докторът да отмени приемането на пациенти и да отиде във ветеринарната лечебница да вземе Сварталф. Когато е необходимо, котаракът ми може да мирува, дори да лежи свит на кълбо в куфарче. Уверихме се, че след доктора няма „опашка“. — Сякаш в подкрепа на думите й Сварталф самодоволно врътна своята. — По същото време аз отидох в града. Днес в магазина на Бергман има сезонна разпродажба. Най-лесното нещо на света е да се изгубиш в тълпата. Пък там кой би забелязал твоите магьоснически трикове? Така промених външността си, после се срещнах с доктор Ашман и промених и неговата. — При тези нейни думи Сварталф замислено се втренчи в доктора. — Сетне дойдохме тук. Барни знаеше точно времето на нашето идване и намали активността на полето, за да не се ликвидира маскировката ни.
Джини млъкна, отвори чантичката си с размерите на пощенски плик, извади козметичните си принадлежности и се погледна в огледалцето. Лек грим, скромно облекло — човек трудно можеше да заподозре, че е вещица от висок ранг. Само ако не забележи, че всичко това е нарочно, търсено като ефект.
— Да минем на въпроса — рече Барни. — Незабавно информирахме събралите се тук за всичко, което си успял да научиш, Стийв. От чисто научна гледна точка твоето откритие при йоанитите и нашите проучвания имат извънредно важно значение. Дори бих казал — революционно значение. — Той направи пауза. — Но това означава, че вече сме се намесили в политиката.