— По-добра група от мен и Сварталф няма да намерите. Ако някой изобщо има надежда за успех, това сме ние. Всички вие ще ни помогнете да се подготвим и ще чакате завръщането ни. В случай че не се върнем, ще ви остане събраната информация. Пазете я, защото има важно значение за нашето общество. Съгласете се, че въпросът не се отнася само за нашата дъщеря. Далеч не само за нея… Тази е главната причина, поради която сте длъжни да ми помогнете. Направете всичко, зависещо от вас, та вашите деца и внуци да не наследят много по-лош свят от този, в който живеем ние. — И моята вещица бръкна в чантичката си. — Дявол да го вземе, нямам цигари!
Няколко пакета се протегнаха към нея, но тя предпочете моя и ръцете ни се докоснаха за миг. Сплел пръсти, Ашман втренчено ни гледаше. Внезапно стана, върху лицето му се появи нещо подобно на усмивка и каза:
— Добре, извинявам се. Но вие трябва да разберете, че реакцията ми беше естествена. Може би сте прави да предполагате, че ще намерите начин да отидете в Ада и да се върнете обратно. Ще ви помагам с всичко, което е по силите ми. Мога ли обаче да ви запитам какъв е планът за действията ви?
Барни се поотпусна, угаси фаса си и запали нова пура.
— Можете — рече, — пък и се налага да обясним същото и на останалите. Отначало ще ви изложа плана в общи линии. После в зависимост от това, в каква научна област сте специалисти, вие ще го развиете и допълните.
Нашата Вселена е с обичайна геометрия на пространство-времето навсякъде, освен в точките с необикновени свойства — например ядрата на белите джуджета. Демоните могат безпрепятствено да се придвижват в нашия свят. Нещо повече, те са способни да правят разни номера с времето и пространството, което в древността им е създало репутацията на свръхестествени същества. Това е така, защото тяхната собствена вселена е извънредно сложно устроена — структурата й постоянно се променя. Съвременните учени откриха начини да се проникне в нея, но никой не знае на какви закони там се подчинява движението, как човек може да се придвижва и как да я напусне. И то цял, невредим и напълно с ума си.
Стийв узна, че може да се влезе в която и да е точка по времеизчислението на Ада. Това е изход от задънената улица. Ние получихме възможност да намерим съотношението между нашия и Долния континуум, като то бъде изразено математически. Доктор Фалкенберг състави съответните уравнения и вече започна да ги решава. Изследванията на доктор Грисуълд ни позволиха да очертаем как се реализират физическите закони в тази вселена. Бил Харди прави същото в областта на химията и атомната физика. Работата е едва в началото си, резултатите още не са проверени експериментално. Но поне аз като инженер практик и доктор Нобу като метафизик получихме възможност да създадем заклинание. Тази сутрин го завършихме. Според плана трябва да изпратим експедиция в Ада, като вълшебството ни ще й осигури там известна защита, и бързо да я върнем обратно. Никога и никой досега не си е поставял такава грандиозна цел.
— Планът не е задоволителен — сега пък възрази Харди. — Вие не разполагате с пълно описание на Адската вселена… Та ние не сме в състояние да опишем дори собствения си Космос… Абсолютно неизвестно е и не може да се предвиди по какви налудничави закони се променя метриката там във всяка една точка.
— Правилно — съгласи се Барни.
— Следователно защитните мерки, подходящи за една точка от пространство-времето, ще се окажат напълно негодни за всички останали.
— Но не и в случая, когато преместването в пространствено-времевата конфигурация бъде изразено математически като едно цяло. Тогава може да се подбере подходящо вълшебство.
— Какво?! Но това е невъзможно! Такова нещо… Нито един смъртен…
— Вярно — каза Джини.
Ние изумено се втренчихме в нея.
— Ключът за решението са сведенията, които Стийв успя да събере в подземията на катедралата — каза тя. — Адмирале, забележката ви е абсолютно правилна. С подобна задача не може да се справи нито един смъртен човек. Но все пак най-големите геометри, които историята познава, са мъртви.
Около масата се възцари удивено мълчание.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
След като направихме съответната магия и напъхахме негодуващия Сварталф обратно в куфарчето, ние напуснахме „Източниците“ с килима на компанията. Наближаваше четири часът. Ако закъснеем и нашата сянка от ФБР не ни види в къщи към пет-шест часа, ще заподозре нещо.
Първо се приземихме до църквата „Свети Олаф“ — пастор Карслунд трябваше да вземе някои неща от нея. Седящият зад нас Янис Вензел се приведе напред и зашепна: