Ето тъй тръгнахме да щурмуваме Ада! Янис даде на Джини чантата си, която се носеше през рамо, а Барни ми връчи якето си. То ми беше голямо, тъй че се наложи да скъсим ръкавите му. Натъпкахме чантата и джобовете на якето със сандвичи с фъстъчено масло за нас и консерви с пушена селда за Сварталф-Бойаи. Взехме и четири кутии бира.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Що-годе имахме екипировка. Тя се намираше главно в чантичката на Джини. Там беше и донесеното от доктор Ашман удостоверение за раждането на Валерия. Инструкциите му как да го използваме бяха основната причина да го поканим на съвещанието. Сега-засега Джини бе прибрала документа в чантичката си, а нея — в сутиена си.
Никой, дори нашите геометри не знаеха със сигурност какви средства ще се окажат ефикасни в Ада, а какви — не. Лобачевски можа само да ни каже, че там религиозните символи не притежават силата, която имат тук. Действието им се основава на милостта на Всевишния, а всички знаят, че жителите на Ада не са способни да обичат. Нещичко ни предлагаше езичеството. Неговите понятия за чест и справедливост не значеха нищо там, закъдето се бяхме запътили, но понятията за сила и изкупителна жертва — да. И макар че са изминали векове от последното поклонение, отслужено на езическите богове, в символите им все още съществуваше достатъчно сила и могъщество.
Както винаги, Джини закопча деколтето си с брошка с изображението на сова: знак, че е дипломирана магьосница. Грисуълд изнамери отнякъде миниатюрна жълтеникаво-зелена плочка с ацтекски произход. Върху нея имаше гротескно изображение на озъбен пернат змей. Прикрепих плочката към фенерчето си за трансформиране и го скрих под ризата си. Малко смутен от погледа на Карслунд, Барни бръкна в джоба си и извади сребърна висулка с формата на чукче — копие на онези, които са носели викингите. Тя беше на жена му, но Барни си я беше присвоил и я носеше като талисман. Сега надяна верижката с висулката на врата на Сварталф.
Нямаше смисъл да мъкнем огнестрелно оръжие. И двамата с Джини стреляхме добре, но това се отнасяше за евклидовото пространство. А щом заради променящата се гравитация траекторията на изстрела се променя до неузнаваемост, по-добре е да забравим за огнестрелните оръжия. Въоръжихме се със саби — прикрепихме ги около кръста си. Сабята на Джини беше съвременна изработка, от стомана „Солинген“, предназначена главно за магьосническите ритуали, но бе добре наточена. Моята бе по-древна, ала също притежаваше магическа сила. Беше тежко, сигурно оръжие, обходило моретата — било е абордажна сабя на пирата Декартур.
Въздухът също можеше да се окаже проблем. Адът се слави с безчестието си, пък и във всяко отношение той е мръсно място. Запасихме се с дихателни апарати за подводничари. Ако човек се превърне в русалка или друго подобно създание, най-добре е да му помага маг или вещица. Но такива специалисти са малко, затова подводничарите често пъти се задоволяват с обикновена кислородна бутилка и маска. Маските могат да бъдат различни по вид и по размер и за различни животни, тъй че намерихме подходящ комплект за Сварталф. Към резервната бутилка взех още една маска — за Вал, ако всичко мине добре.
С това екипировката ни се изчерпваше. Да имахме време, щяхме да се подготвим по-добре. Да си вземем не две метли, а дракон, дори два — единия можехме да натоварим с най-различни неща, за да посрещнем подготвени всяка изненада, която може да предвиди групата за стратегически анализ. Но времето не стигна, пък и нали имахме единствен по рода си съветник. Може би това ще ни помогне.
Докато ние заедно с няколко помощници се стягахме, Барни и Нобу също не стояха със скръстени ръце. Те подготвяха прехвърлянето ни. Почти бяха привършили, когато в последната минута ги помолих да направят още нещо, и то колкото се може по-скоро.
Начертаха в центъра една фигура (няма да ви кажа точно каква). Около нея поставиха във формата на петоъгълници осветени свещи. Отгоре, от една греда с помощта на макара се провесваше, тъй че можеше да бъде спусната бързо, огромна камбана, която издаваше неприятни звуци. Тя бе предназначена за обменната маса, която ще бъде изхвърлена от Ада. Може да е живо същество или някакъв газ, изобщо нещо, с което ще ни бъде трудно да се справим.
— След прехвърлянето ни — казах — веднага сложете тук няколко килограма от кое да е вещество. Разбира се, ако не се окаже, че е опасно да се пъхате отдолу.