Ленд ровърът стигна до върха на дюната, наклони се напред и стъпи на равното. Бъгито се изгуби от погледа ѝ.
Тя протегна ръка през счупения прозорец и пусна гранатата върху следите, оставени от джипа.
Джипът се наклони рязко и започна да се спуска по хълма, а Нина се претърколи и се удари в облегалката на предната седалка. Не знаеше дали задната врата ще я защити от взрива, но нямаше друг изход.
Бъгито изскочи над гребена на дюната с ревящ двигател и се стовари върху гранатата в мига, в който тя се взриви. Машината излетя във въздуха, преобърна се и се стовари на земята с обърнати нагоре колела, изкорубвайки кулата с картечницата и размазвайки в пясъка човека вътре.
Нина запуши ушите си с ръце и погледна. Бъгито представляваше горяща развалина — но другарят му все още беше в играта и тъкмо се появяваше на върха на дюната.
А номерът ѝ нямаше да мине втори път.
27.
Шабан погледна към стълба от дим, който се виждаше на монитора.
— Какво стана? Какво беше това?
— Това — ухили се Еди — беше жена ми.
Лицето на египтянина се напрегна и той удари Еди в корема.
— След тях! — изрева той на пилота, преди да се обърне към стрелеца. — Кажи им да се целят само в шофьора! Ако унищожат гърнето, лично ще ги убия! — Войникът, доволен, че работи за Халил, а не за Шабан, предаде нареждането.
Всички залитнаха, когато ховъркрафтът направи завой, за да подгони ленд ровъра.
— С пълна скорост! — изрева Шабан. — Настигнете ги!
Прехвърляйки се на предната седалка, Нина забеляза, че бъгито бързо ги настига, следвайки паралелен курс. Бяха в обхвата му, но нещо възпираше стрелеца.
— Не стрелят!
— Казваш го така, сякаш е нещо лошо — оплака се Мейси.
— След малко ще стане — осъзна Нина. — Опитват се да се приближат, което означава, че не искат да стрелят по джипа, а по нас!
— О, страхотно! Обожавам физическия контакт!
Нина видя, че ховъркрафтът поема след тях, но не му обърна внимание. Другата заплаха беше много по-близка. Бъгито скъси разстоянието, картечницата се прицели в очакване на подходящия момент…
На контролния монитор джипът и бъгито бяха един до друг. Оръжейният оператор побутна един джойстик. Курсорът върху ленд ровъра почервеня, радарът автоматично прихвана джипа.
Еди се насили да погледне встрани, към останалите мъже в стаята. Шабан беше вперил очи в монитора, изпълнен с нетърпеливо очакване, а изражението на Кротала беше такова, сякаш гледа американски футбол и очаква куотърбекът на неговия отбор да пробие линията и да отбележи тъчдаун. Хамди изглеждаше замислен, а Бъркли беше извил глава, сякаш не искаше да вижда резултатите от предателството си. Халил и оръжейният оператор наблюдаваха с професионална безпристрастност.
Което означаваше, че никой не го гледа.
Тъй като беше с вързани зад гърба ръце, явно не гледаха на него като на заплаха — а понеже стаята се беше напълнила с хора, които зяпаха монитора, Кротала беше принуден да свали пистолета си.
Еди отново му хвърли един поглед, преди да се раздвижи…
Каквото и да правеше Мейси, ленд ровърът не беше достатъчно бърз или подвижен, за да избяга от налитащото бъги. То се намираше на около стотина метра от тях и стрелецът насочваше картечницата към шофьора…
На екрана стрелецът в бъгито представляваше ярко очертан силует на фона на пустинята. Той се прицели, тялото му се напрегна — беше готов да стреля…
Еди стисна ръце и се хвърли към Кротала, забивайки юмруци в слабините му. Преди някой да успее да реагира, Еди изрита с коляно стрелеца в главата и го събори от стола му. Завъртя се и натисна ръчката със завързаните си ръце — след което отново се завъртя и заби чело в поредицата бутони.
А с тях се управляваха оръдията АК-630 Гатлинг.
Когато натисна ръчката, той измести мерника от ленд ровъра към бъгито — и сега двете оръдейни кули, наподобяващи оръжие на извънземни, послушно се насочиха към новата си цел.
И стреляха.
Дори в стаята без прозорци звукът от изстрелите на двете шестцевни оръдия, изстрелващи над осемдесет трийсетмилиметрови експлозивни снаряди в секунда, прозвуча болезнено силно. Металната буря не просто повреди бъгито — тя направо го помля, заедно с хората в него; а АК-630 продължи да стреля в очакване на потвърждение, че целта е унищожена.
Получи го едва след няколко секунди, през които Еди продължаваше да рита и да се бори, опитвайки се да поддържа хаоса в стаята колкото се може по-дълго. Най-накрая Кротала го блъсна върху конзолата, удряйки главата му в метала. Пронизителното боботене на оръжията спря в мига, в който замаяният стрелец удари с ръка бутона.